Как Spotify и Netflix промениха потребителите и индустрията за забавления

У нас имам телевизор Philips, който благодарение на операционната му система Android, мога да нарека умен. Това ми позволява да инсталирам в него куп приложения и игри, но аз се ограничавам точно до четири, които използвам в ежедневието си - Spotify, Netflix, HBO GO и Plex. Не разполагам с телевизия и това са приложенията, през които достъпвам мултимедийно съдържание. Сигурен съм, че не съм единственият, както и че има хора, които използват още повече услуги за стрийминг на съдържание. Дали те промениха начина, по който възприемаме филмите, сериалите и музиката? Дали ни промениха като потребители? Вярвам, че отговорът е положителен.

Големите
7 октомври 2008 година е точната дата, на която е пусната Spotify. Днес това е най-голямата услуга за стрийминг на музика, но началото е поставено с около 40 млн. песни. В момента тя има над 207 млн. активни потребители, от които 96 млн. плащат месечен абонамент за т.нар. премиум версия.
Netflix е основана през далечната 1997 година, като в началото е по-скоро компания за продажба и отдаване под наем на филми на DVD. През 2007 година разширява бизнеса си и започва да предлага стрийминг на съдържание. В началото са лицензирани филми и сериали, но когато набира достатъчно голяма база от потребителите, чрез които да разбере точно какво иска публиката, започва да продуцира и създава собствено съдържание. Сега компанията инвестира над 8 млрд. долара на година в оригинални продукции и има над 139 млн. абонати.

Това не са единствените подобни услуги, но са сред най-популярните и познатите. Освен Spotify, имаме още Google Music, Apple Music, Tidal и т.н. Сред конкурентите на Netflix са HBO GO, Amazon Prime, Hulu, а тази година очакваме големи конкуренти в лицето на Disney+ (огромен масив от съдържание на Disney, Marvel, Star Wars, Fox и т.н.) и Apple TV+, която за момента само се опитва да ни убеди в качеството на историите, които ще можем да гледаме след няколко месеца. Толкова много съдържание - както това, което вече е налично, така и това, което тепърва ще се създава от всяка една от тези услуги в битката за вниманието и парите нѝ.

Силата на стрийминга
Връщам се години назад. Един от първите ми спомени за телевизия беше, че очаквах с огромен интерес всеки следващ епизод на “Октопод”, а на рафта под холната маса обикновено имаше седмичната програма за телевизията с подчертани имена на филмите, които си заслужават. Или поне семейството вярва, че си заслужават. Тогава да гледаме филм или сериал беше ритуал, който изискваше подготовка. Дори не особено добрите филми бяха доглеждани, защото подобно събитие се случваше в определен ден и в определен час. Имахме два канала, а аз играех ролята на дистанционното. С навлизането на още телевизии и “кабелната” съдържанието започна да става по-сериозно и подчертаванията в програмата да се увеличават.

През отворената врата обаче започнаха да се промъкват и множество некачествени продукции, осигурени от треторазредни канали. Аз, бидейки съвсем малък, нямах особено критично око и за мен всеки филм беше шедьовър (например “Американска нинджа”). Защо разказвам това? Защото съм сигурен, че всеки от вас има подобен спомен, който носи силна доза носталгия. И за мен е така, но свободата на избор, възможността за лесен достъп до информация са по-ценни. Стрийминг услугите осигуряват именно това - лесен достъп и голям избор. Избор кога, какво и къде ще гледаме или слушаме.

Смущаващо богатство
Подобно на навлизането на “кабеларките” постоянното развитие и нуждата да се предложи още и още може да доведе до обезличаване на съдържанието, да превърне изкуството на киното и музиката в бързообортна стока, което е едно от големите притеснения от новия консуматорски модел. В същото време стрийминг услугите променят и начина, по който разсъждаваме за съдържанието като цяло - не е нужно да купим любим филм или албум, ние плащаме месечно за достъп не само до тях, но и до целия каталог на дадената услуга. Притежаваме ги, поне до момента, до който плащаме. Да, от една страна сякаш слагаме много по-ниска цена на творчеството, като в същото време обезценяваме собствеността, но от друга имаме ли истинска нужда да притежаваме вечно даден филм, песен или албум? Сигурно всеки от нас има по нещо, което е ценно и с огромна сантиментална стойност, което има в колекцията си, но освен ако не сме огромни аудиофили, които търсят най-високо качество на звука, месечният наем не звучи като лоша сделка. Неограничена музика срещу 9.99 лева (или по-малко при смесен абонамент) и огромен каталог с филми и сериали срещу 6 или 10 лева.
Развитието на стримийнг услугите е възможно благодарение на развитието на технологиите и точно както можем да се почувстваме изгубени в тях, така това може да стане и в Netflix и Spotify. Огромното съдържание е истински смущаващо, но това е знак колко много идеи могат да бъдат реализирани. Нашата роля е да отсеем това, което вярваме, че е важно за нас. Парадоксалното е, че има много плява, но когато има нещо качествено, което става все по-често, то вдига качеството не само на една услуга. Когато Netflix прави сериали като “Къща от карти” и “Странни неща”, Amazon и HBO трябва да реагират, за да останат релевантни и да не загубят абонати.

В същото време HBO имат сериали като “Игра на тронове” и “Истински детектив”. Това позволява да се създадат проекти, които са рискови, интересни и различни. Не всички от тях успяват, но стрийминг услугите се превръщат в спасителен остров за творци, които или са загубили доверието на Холивуд, или имат прекалено различни идеи, в които днешната киноиндустрия не би рискувала, без да си гарантира сигурна възвращаемост.

В момента се сещам за Дънкан Джоунс, който режисира страхотния “Луна”, интересния “Първичен код”, но се сгромоляса с изключително трудния проект “Warcraft: Началото”. Netflix го прие и продуцира филма му “Mute”, който, за огромно съжаление, не получи високи оценки. В Netflix няма реклами, което също помага за съдържанието на сериалите - те не е нужно да се съобразяват със следващата рекламна пауза, за да оформят напрежение, което да задържи зрителя пред екрана. Това помага за по-добро изграждане на образите, по-плавно действие, а напрегнатият момент на финала да бъде още по-изразителен.

В края на март Apple обяви и своята стрийминг услуга Apple TV+, която обещава не само сериал от Стивън Спилбърг, но и предавания за малцинствата, за проблемите на работното място, за света около нас и проблемите, които може да подминем с лека ръка.

Изкривяване
Би било прекалено наивно, ако кажа, че ефектите на стрийминг услугите са само и изцяло положителни. В тази публикация на CBC (https://www.cbc.ca/news/entertainment/streaming-songs-changes-1.5002748) четем, че 75% от приходите на щатската музикална индустрия идват от стрийминг услуги. Това кара продуценти и музиканти да създават песни, които имат нужните компоненти и отговарят на определен шаблон, за да успеят в Spotify или Apple Music. Целта е да се привлече вниманието на слушателя още в първите няколко секунди, за да не натисне бутонът за следваща песен. Интродукцията вече е около 5 секунди, докато преди 20 години е била между 20 и 25 секунди. Припевът или идва малко след началото, или въобще липсва във формата, който познавахме преди. Всичко това е продиктувано от същността на тези услуги - трябва да бъдат изслушани поне 30 секунди от песента, за да получи музикалната компания хонорар, от който след това да даде на създавалите песента.

И това е интересна симбиоза. В момента музикалните лейбъли имат нужда от Spotify, защото там има милиони потребители, но от друга страна могат да налагат своите условия (в момента взимат около 75% от приходите ѝ), тъй като без тях Spotify няма как да съществува. Това истински изкривява индустрията, а за стрийминг услугите е задължително да се разрастват, за да използват абонатите си като разменна монета в преговорите.

В същото време, за да може да създава достатъчно оригинално съдържание, Netflix инвестира огромните суми, споменати по-горе, но на базата на сериозни кредити. В края на миналата година компанията получи нов транш на стойност 2 млрд. долара, с което общите ѝ задължения набъбнаха до над 11 млрд. долара. Може ли този балон да се спука? Всичко е възможно, но това дава известна независимост на Netflix (вече няма да има сериали на Marvel, но пък “Umbrella Academy” е изключително добър) - нещо, с което Spotify в момента не разполага. За услугата за стрийминг на музика вариант е да се превърне също в продуцентска компания, за да привлича изпълнители, но това би било прекалено скъпо начинание. Затова и компанията се насочи към подкастите чрез скорошните придобивки на Gimlet Media и Anchor. Според Даниел Ек, изпълнителен директор на Spotify, подкастите ще окупират около 20% от времето, в което хората слушат аудио.

Колко можем да плащаме?
Истината е, че никой не обича да плаща за нищо. Просто сме принудени да го правим. Ако съдържанието по телевизията е безплатно, това от стрийминг услугите си има месечна цена, а с увеличаването им и разбиването на съдържанието между тях за потребителя ще става все по-скъпо. И така - колко ли абонаменти ще можем да си позволим?

В момента при мен това са около 20 лева на месец, защото HBO GO е в пакет към оператора ми, а Netflix е разделен с още хора. Въпреки че ми е трудно да пресметна колко време ежедневно използвам услугите, бих казал че Spotify заема около 4 часа, докато останалите услуги - може би 2 часа. Това са около 180 часа съдържание за месеца или около 0,11 стотинки на минута. Звучи ми справедливо за това, което получавам, но ако цената започне да расте? Вярвам, че не всяка стрийминг услуга ще има успех, но също така вярвам, че вече навиците ни ще бъдат изцяло променени. Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.