Mobile Bulgaria на 20: Телевизията и нейната еволюция през последните 20 години
В края на 2023 Mobile Bulgaria стана на 20 години, затова 2024 ще премине под знака на тази забележителна годишнина. От една страна, 20 години не изглеждат чак толкова много, но от друга, са цяла вечност, особено що се отнася за света на технологиите, в който нещата се променят с все по-бързи темпове.
През последните 20 години се промениха много неща и едно от тях е начинът, по който гледаме телевизия. Промениха се и самите телевизори, които станаха по-тънки, по-големи и по-умни, а на пазара се появиха куп услуги за стрийминг съдържание.
Доминацията на LCD и идването на OLED
Помните ли големите CRT телевизори, които имаха масивно присъствие в домовете ни? Тези устройства доминираха пазара някъде до началото на хилядолетието, когато бързо започнаха да се изместват от плазмените и LCD моделите. Новите модели бяха по-тънки, по-широки и по-леки и предложиха картина с по-висока резолюция, която успя да спечели потребителите. С течение на времето цените на тези модели станаха достатъчно ниски, така че те намериха място в почти всеки дом.

Плоските HD модели също преминаха през няколко еволюционни етапа с различни конкуриращи се технологии. В началото на милениума плазмените телевизори бяха предпочитания избор спрямо LCD за търсещите високо качество на изображението благодарение на предимства като бърза реакция, по-дълбоко черно, по-висок контраст, по-голям ъгъл на видимост, по-висока яркост и по-добро цветопредаване.
Около 2006 година цените на LCD моделите започнаха да намаляват бързо, което им позволи да наберат значителна скорост и в крайна сметка да задминат плазмените модели. През 2009 година Pioneer обяви, че спира да прави плазмени панели, а след 2010 продажбите на такива телевизори започнаха необратимо да намаляват. Неизбежното се случи, когато през 2014 Panasonic, LG и Samsung спряха производството на плазмени телевизори, което на практика сложи край и на тази екранна технология.

Междувременно се работеше усилено и по други разработки. През 2007 година се появи първият комерсиално предлаган OLED телевизор – Sony XEL-1, чийто 11” диагонал не може да се нарече особено забележителен. През следващите години технологията се настани уверено в малките екрани на мобилните устройства, а освен това започна да се употребява в таблети и лаптопи, както и във все повече телевизори. Поради нейните характеристики тя е и в основата на устройствата със сгъваеми и навиващи се дисплеи.
Настъплението на цифровата телевизия
В началото на хилядолетието започна замяната на аналоговата ефирна телевизия с цифрова, но в България това не стана толкова бързо. Първите експериментални излъчвания на цифрова ефирна телевизия в нашата страна започнаха преди 20 години, но за реалното стартиране на услугата бяха нужни почти 10 години – то стартира на 1 март 2013 година, като до есента съществуваше паралелно с аналоговото излъчване в рамките на преходен период.

Ползите от преминаването към дигиталното излъчване са очевидни като първата съществена иновация в този сектор от въвеждането на цветната телевизия през 50-те години на миналия век. Повечето от каналите се предават с висока резолюция (това не е така в България) и по-високо качество спрямо аналоговата телевизия, съотношението е широкоекранно (16:9) вместо 4:3, ограниченият безжичен спектър се ползва много по-икономично, а освен това се поддържат много неща, които не са достъпни при аналоговото предаване.
Ерата на смарт телевизорите
С навлизането на цифровата телевизия и развитието на телевизорите те се сдобиха с повече възможности, които помогнаха за тяхната еволюция в нещо повече от обикновено черни правоъгълници в стаята. Включването на възможности за връзка с интернет и достъп до онлайн услуги ги превърна в нови устройства за консумация на дигитално съдържание – гледане на видео, слушане на музика, разглеждане на снимки, отваряне на сайтове и още чрез ползването на допълнителни приложения.

В момента смарт телевизорите са навсякъде, а през годините се наложиха няколко платформи, които държат по-голямата част от пазара. Android TV е лидер с най-голям пазарен дял заради използването й от много производители и включването й в устройства, които не са телевизори като set top модели, дигитални мултимедийни плеъри и саундбар системи. Сред предимствата й са доброто интегриране с устройствата с Android и многото налични приложения.
Tizen също се радва на солидно пазарно присъствие благодарение на ползването й в моделите на Samsung, която вече 18 поредни години е лидер при продажбите на телевизори в глобален мащаб. Ползваната от LG платформа webOS е добре позната на българските потребители, но освен това в глобален мащаб голяма инсталирана база имат още Roku OS и създадената от Amazon FireOS.

През последните години тези платформи се сдобиха с нови възможности, които превърнаха телевизорите с тях в контролни хъбове на свързания дом, средства за забавление чрез стрийминг игри, инструменти за отдалечена работа, фитнес помощници, персонализирани асистенти и още. Няма съмнение, че смарт телевизорите ще продължат да еволюират с развитието на технологиите и навлизането на AI и през идните години ще ни предложат още неща, за които не подозираме.
Стрийминг революция
В началото на хилядолетието глобалната мрежа все още се намираше в ранните години от своето развитие. Скоростите на интернет все още бяха скромни, много потребители се свързваха с мрежата чрез модеми, а на пазара се появиха първите контейнерни формати за стрийминг на видео.
Заради скоростите беше възможно поточното предаване на видео със сравнително ниска резолюция, което не беше проблем, защото тогава компютрите не бяха особено мощни, а и съдържанието се консумираше на монитори и дисплеи с ниска резолюция.

Всъщност голямата промяна идва през 2002 година, когато появата на технологии като предаване на видео с адаптивен битрейт през HTTP позволява стрийминга на видео с VHS качество и синхронизиран звук. След това беше въпрос на време да се появят и първите компании, предлагащи подобни услуги.
В началото на 2005 година започна работа Google Video, която предлагаше на потребителите възможност да публикуват видео онлайн, което след това лесно да бъде споделено с други или вградено в сайтове. Почти по същото време започна работа и YouTube и бързо увеличи своята популярност, което доведе до придобиването на услугата от Google през 2006 за сумата от 1.65 милиарда долара.
През 2007 година се случва друго знаменателно събитие – Netflix започва да предлага стрийминг достъп в Щатите до малка част от своя филмов каталог, а през 2010 започва своята международна експанзия първо в Канада. Потребителите в България получиха директен достъп до услугата в началото на 2016 година, когато тя официално стана налична в почти цял свят или в над 190 страни.

Идването на Netflix беше добре дошло за българските потребители, но те вече имаха достъп до стрийминг услуга за видео и то с напълно локализирано съдържание – HBO GO. Услугата заработи в началото на 2013 година и първоначално беше достъпна за хората с абонамент за HBO наред с други канали през традиционен кабелен оператор. С нарастването на конкуренцията на стрийминг пазара тя започна да се предлага и като самостоятелна услуга, а наскоро в България започна новата фаза в развитието й под името Max, което обединява HBO Max, discovery+ и Eurosport в ново и подобрено приложение и с още повече съдържание.
През последните години броят на стрийминг услуги за видео нарасна значително, включително и в България. Идването на Disney+ беше дългоочаквано събитие, но освен това за вниманието и парите на потребителите се борят още SkyShowtime, Apple TV+, Аmazon Prime Video и много други. Конкуренцията стана особено голяма по време на пандемията от COVID-19, когато беше отбелязан значителен ръст в броя на потребителите.

След това обаче новите абонати станаха по-малко, а на фона на нарастващата инфлация в глобален мащаб потребителите започнаха да оптимизират разходите си и да режат тези за стрийминг видео услуги. Това на свой ред накара компаниите да се фокусират върху печалбата за сметка на пазарния дял чрез намаляване на бюджетите за ново съдържание, въвеждането на планове с реклами и с мерки срещу споделянето на пароли.
Междувременно мнозина от нас гледат в движение телевизия през своите смартфони, в които имат достъп до десетки канали с високо качество и с всички удобства на интерактивната телевизия като пропускане на реклами, ползване на архив, превъртане и т.н. Времето, в което, за да гледаме любимите си предавания, трябваше да намерим телевизор и да се настаним пред него в точния час, е отдавна в историята.
А вие какви стрийминг услуги за видео използвате?
Кампанията "20 години Mobile Bulgaria" е с подкрепата на Vivacom
Оферти на деня
-
Apple iPhone 14 от SLOT MOBILE:
128GB 592.59 € (1159.01 лв.), 256GB 805.28 € (1574.99 лв.) -
Apple iPhone 17 Pro Max от BUYBEST:
256GB 1449 € (2834.00 лв.), 512GB 1689 € (3303.40 лв.), купи за 2309 € (4516.01 лв.) -
Samsung Galaxy Z Flip7 от BUYBEST:
256GB + 12GB RAM 895 € (1750.47 лв.), 512GB+12GB RAM 989 € (1934.32 лв.) -
Samsung Galaxy A57 от TImobile:
128GB + 8GB RAM 373 € (729.52 лв.), 256GB + 8GB RAM 429 € (839.05 лв.) -
Apple iPhone 13 от BUYBEST:
256GB 599 € (1171.54 лв.)
Втора употреба с гаранция
-
Apple iPhone 15 от Flip:
128GB 429.99 € (840.99 лв.) -
Apple iPhone 15 Pro Max от Flip:
256GB 689.99 € (1349.50 лв.)