Motorola – кратка история на една легенда

През този месец Motorola се завърна официално в България като част от китайския гигант Lenovo, което ни се струва добър повод да припомним славното минало на една от най-важните компании в историята на комуникациите като цяло. Като се замислим, тя е сред малкото пионери все още произвеждащи телефони (макар и с променена собственост), след като гиганти като Nokia и Ericsson насочиха усилията си в други области, а на пазара на смартфони се наместиха стотици амбициозни производители.

Подобно на останалите от своето поколение и Motorola имаше сериозни трудности с адаптирането към новите пазарни условия, но все пак успя да го направи и в момента има атрактивно портфолио от смартфони с Android, което ни кара да очакваме с особен интерес промените в мобилния бизнес на Lenovo, който вече се управлява напълно от екипа на компанията.

Началото

Motorola има почти 90-годишна история, а началото е поставено през 1928 година в Чикаго от братята Джоузеф и Пол Галвин. В началото компанията се нарича Galvin Manufacturing Corporation, а за първия си успешен продукт през 1930 година – евтино автомобилно радио, избира името Motorola. То комбинира думата motor с популярното тогава окончание ola и през 1947 година е избрано за официалното име на компанията.

По това време бизнесът на Motorola е свързан с всякакви устройства, използващи радио честоти – радиоапарати за домашна употреба, полицейски радиостанции и дори първата в света преносима двупосочна walkie-talkie  (всъщност в началото се казва handie talkie) система през 1940 година, която скоро след това влиза в употреба по време на Втората световна война и има важна роля за победата на Съюзниците.

До Луната и обратно

Веднага след края на войната компанията е готова с разработката на система за осигуряване на телефонна връзка в автомобили, която прави възможни първите мобилни разговори в мрежата на Illinois Bell. Иновациите продължават, но вече са насочени към набиращата скорост по това време телевизия. През 1947 година компанията е готова да пусне в продажба първия си 7” телевизор, а 13 години по-късно създава Motorola Astronaut – първия в света портативен транзисторен телевизор (диагоналът на екрана вече е 19”).

Познатото стилизирано лого с буквата М е въведено през 1955 година, когато компанията представя и първия в света комерсиален high-power транзистор с германий, който е първият полупроводник на Motorola в масово производство. 60-те продължават силно за американската компания и от заводите й излизат двупосочното walkie-talkie Motorola HT200 и прототип на най-малкия в света джобен телевизор.

Десетилетието завършва подобаващо с осигуряването на връзката със Земята на мисията Apollo 11. През лятото на 1969 година транспондер на Motorola предава знаменитите думи на Нийл Армстронг от Луната: “Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството”, а  освен това служи и за трансфера на телеметрични данни и телевизионен сигнал между двете небесни тела. Всъщност сътрудничеството с NASA започва още в края на 50-те години, така че мисията на Apollo 11 е логично следствие от повече от десетилетие на усърдна работа.

Ало, ало

Няколко години след това се случва нещо, което малко по-късно ще промени всичко. Motorola експериментира с идеята за осъществяване на мобилна връзка и на 3 април 1973 година нейният служител Мартин Купър провежда първия разговор по клетъчен телефон, подходящ за персонална употреба извън автомобил. Използваното устройство е Motorola DynaTac - телефон без дисплей с тегло малко над 1 килограм, а батерията му се е зареждала 10 часа, за да осигури разговори в продължение на 35 минути.

За комерсиализацията на причудливото изобретение са нужни 10 години и продажбата на първия телефон на компанията с бранда DynaTAC 8000X започва през 1984 година и то на цена, която е гарантирала, че ще остане достояние само на богатите и известните. Две години по-късно Motorola въвежда процедурата Six Sigma за контрол на качеството на продуктите, която се превръща в глобален стандарт и до днес се използва в различни сектори на промишлеността.

Знакови форми

В началото на 80-те компанията има важен принос и за компютърната революция, тъй като нейният микропроцесор MC68000 намира място в продукти на Apple, Commodore, Atari, Sun и Hewlett Packard. В края на 80-те Motorola представя първия телефон в серията MicroTAC, който осигурява значително намалени размери и тегло и въвежда формата с капаче над клавиатурата, която по-късно ще бъде възприета и от други производители.

Идва 1991 година, която е свързана с демонстрацията от компанията на първата в света работеща прототипна клетъчна система за дигитална комуникация по стандарта GSM, а 4 години по-късно американците въвеждат първия двупосочен пейджър – повечето от читателите ни със сигурност не помнят, но имаше период, в който мобилната връзка в България разчиташе основно на пейджъри. През 1996 е време за премиерата на друг знаков продукт на американската компания – сгъваемия телефон StarTAC, която добавя иновативната функция за известяване чрез вибрация и нова форма на корпуса, която също ще бъде масово разпространена през следващото  десетилетие.

Десетилетие за всичко

През 2004 година Motorola преоткрива сгъваемата форма с модела RAZR V3, който бързо успява да се превърне във фешън аксесоар и да стане тотален пазарен хит с общи продажби през следващите няколко години от над 130 милион броя. В края на това десетилетие вече е ясно, че бъдещето на мобилния сектор е свързано със смартфоните и компанията започва да прави смартфони с Android, които ползват силно модифицирания интерфейс MotoBlur. Следват няколко интересни модела, в които компанията експериментира с форма и функция като Milestone, Defy, Flipout, Backflip, Quench, Fire и Atrix.

Тогава се ражда и серията Droid, чието име е лицензирано от Lucas Film, но бързо се превръща в нарицателно за всички телефони с платформата на Google. През 2013 година започва преобразяването на портфолиото на компанията и то добива вида, който познаваме днес. Тогава се въвеждат успешните серии Moto E, Moto G и Moto X и се залага на почти чиста версия на Android с минимален брой допълнителни приложения, което позволява на компанията да осигурява бързо ъпдейти до следващите основни версии на платформата. Появи се и иновативната услуга за персонализиране Moto Maker, даваща множество опции за промяна на външния вид на телефоните, а по-късно и на умните часовници на Motorola. Последно компанията ни изненада с модела Moto X Force, който предлага нечуплив дисплей.

Нови собственици, нов късмет

През 2011 е взето решение за разделяне на компанията на две части – Motorola Solutions и Motorola Mobility, а година по-късно Google реши да купи мобилното подразделение за 12,5 милиарда долара – ход, който очевидно беше свързан с патентите на Motorola и желанието на създателите на популярната търсачка да предпазят Android във вихрещите се патентни войни. За финализирането на сделката беше нужна почти година, но на компанията не й беше писано да остане в ръцете на интернет гиганта и в края на 2014 той я продаде на Lenovo за около 3 милиарда долара.

Google запази правата над голяма част от обширното портфолио от патенти на Motorola Mobility, но китайците получиха лиценз за ползването им. Компанията остави за себе си и създадения от Motorola експериментален отдел ATAP, на който дължим иновативните проекти Ara за създаване на модулен телефон и Tango, проучващ компютърното зрение и добавената реалност, който до лятото за пръв път ще се появи в потребителски продукт, благодарение на Lenovo.

Това са само малка част от основните моменти в историята на Motorola, която има изключително важен принос за оформянето на света, в който живеем сега. Наследството на компанията продължава да живее – както споменахме нейният екип вече се грижи за цялото портфолио от телефони и таблети на Lenovo, и макар че името й ще изчезне от бъдещите смартфони на китайците, за да бъде заменено от Lenovo Moto, сме сигурни, че онзи неин славен изследователски дух ще остане, за да продължи да задава въпроси и търси отговори. И да прави онези малки крачки напред, без които човечеството не може.