Проучване разкрива какво ценят най-много младите българи

В края на март българското представителство на международната изследователска агенция Ipsos проведе проучване сред младите българи, което има за цел да покаже нагласите им и отношение към темите, които ги вълнуват най-много, приоритети, планове за живота и нещата, които ги вдъхновяват в него.

В рамките на проучването са анкетирани 300 представители на градското население на страната на възраст между 16 и 25 години, а извадката отразява пропорциите на тази възрастова група в столицата и други градове с над 100 000, между 50 и 100 000 и под 50 000 жители.

Проучването е проведено по поръчка на българския офис на Huawei Consumer Business Group и макар да е вдъхновено от смартфона nova 9 SE и цялата серия nova всъщност осигурява добър поглед към младото население на страната на фона на пандемията, международното положение и засилващата се финансова несигурност.

Към по-добро или по-лошо върви светът?

В описания глобален и локален контекст, 26% от младежите остават оптимисти, смятайки, че светът цялостно се развива в позитивна посока. Над половината обаче (55%) са категорични, че той върви към по-лошо, а всеки пети от анкетираните отговаря, че не може да прецени. Тук е интересна разликата между нагласите на мъжете и жените - 39% от анкетираните мъже смятат, че светът върви към по-добро срещу 14% от анкетираните жени.

Полярни възприятия и нагласи

Проучването включва множество въпроси, изискващи да се сподели нагласата по няколко основни теми като Аз и светът, грижата за себе си, традициите и погледа към бъдещето. Във всички тях се оформя силна поляризация – половината анкетирани се идентифицират с една нагласа, а другата половина – с нейната противоположност. Поляризацията 50/50 е видна по осите „Да бъда себе си – да се съобразявам с другите“, „Да остана верен на убежденията си – Да се адаптирам към промените в света“, „Да следвам авторитети – Да намеря своя път“.

По отношение на съобразяването с другите отново има значима разлика между отговорите на мъжете и жените – 44% от мъжете клонят към това, срещу 56% от жените. От друга страна, адаптацията към промените в света – а те са доста динамични в периода на съзряване на това поколение, бележи разлика в нагласите в столицата спрямо тази в останалите групи градове. В столицата по-склонни към адаптация са 61% срещу 42% - 52% в различните по големина градове на страната.

Да рискувам или не?

Въпреки приетата за присъща на младостта смелост и безгрижност, над половината анкетирани (54%) казват, че „не поемат рискове, за да избегнат проблеми“, срещу 46%, които смятат, че рисковете са необходими, за да бъде животът по-вълнуващ. По оста „Да вземам всичко от живота – Да взимам под внимание задълженията преди удоволствията“ уклонът, макар и с малко – 52%, се оказва на страната на задълженията, като той е особено подчертан в столицата – 63%.

 

Цялостно, макар и с малко, жените се определят като по-склонни да рискуват и да изпитват удовлетворение от предизвикателни задачи, в сравнение с мъжете. Интересен и вероятно свързан с пандемията е и изборът „Да стоя вкъщи – да откривам света“, на който цели 48% избират предпочитанието да си стоят вкъщи.

Грижа за себе си

По отношение на грижата за себе си отново половината анкетирани смятат, че трябва да правят всичко възможно да подобряват външния си вид, а другата половина – да го приемат такъв, какъвто е. Половината биха изтъквали успехите си, а другата половина – по-скоро не, като тук мъжете са по-изтъкващи се, а 56% от жените предпочитат да не парадират с успехите си. Интересна поляризация на фона на излизането от пандемията се отчита и при отговор на въпроса „Да се грижа за здравето си – Да живея, без да мисля за утрешния ден“.

Традиции и промяна

Почти половината от анкетираните (49%), предпочитат да се обръщат към неизменните, общоприети правила, а 51% - да се създаде нов морал на новия век. Балансът обаче е доста различен в столицата и в малките градове – 61% от младежите в столицата залагат на новия морал на новия век, докато този процент в градовете с 50-100 хиляди жители е едва 31.

По темата за български традиции и ценности, 55% избират, че „приемат и спазват основно българските“, а 45% са отворени да приемат различни традиции и ценности, стига те да отговарят на техните разбирания и усещания за света.

И все пак – какво бъдеще?

С повече или по-малко правила и ограничения? 52% смятат, че те трябва да са по-малко, 48% - че трябва да съществуват „повече правила за добро поведение“. 48% са на мнение, че в бъдеще технологиите ще направят живота по-лесен, а 52%, че те могат да разрушат личната свобода. 47% смятат, че екологията трябва да бъде основен въпрос в бъдещето на нашата страна, а 53% - че има по-важни от нея проблеми за разрешаване.

Парите и успехът

Какво е взаимоотношението между тези две понятия в нагласите на поколението „nova” в България? За повече от една четвърт от него то е все още неизяснено - между 26% и 30% отговарят с „нито съгласен, нито не“ на всички твърдения в групата.

37% се съгласяват с възприятието, че „да си успял, означава да имаш много пари“ и 50% (59% при мъжете) с това, че „хората, които имат повече пари, са общо взето по-щастливи“. От друга страна, за 40% е „по-важно да се забавляваш, отколкото да успееш“, като този процент стига до 46% при анкетираните мъже.

И въпреки отдаденото значение на парите в отговорите на горните въпроси, запитано под друг ъгъл – „Какво са парите за Вас?“, поколението „nova” ясно заявява, че те са средство, а не цел. За най-много хора – 44%, те са начин за защита на бъдещето на семейството, за 41% - позволяват да се радваш на хубавите неща в живота, 37% ги приемат за справедливо възнаграждение на труда, а за 18% са средство за пътувания.

Макар и рядко, младежите се асоциират и с „начин на забравяне на проблемите в живота“ (12%) и с „по-добре да се харчат, защото не знаем какво ни очаква в бъдеще“ (8%). Най-рядко те са някакъв измерител на успех и себестойност – за 8% са начин за измерване на успеха в сравнение с този на другите, а за 7% - да покажеш, че си някой. Когато богатството е поставено като един от вариантите за избор на дългосрочни приоритети, то се оказва далеч от челните позиции – с едва 7%.

По дрехите НЕ посрещат

Оказва се, че поколението „nova“ не посреща по дрехите. 52% не са съгласни с „Често преценявам хората по марките, които ползват и притежават“, но други 28% са съгласни с него. Жените преценяват по марките много по-малко от мъжете – 60% не са съгласни с горното твърдение. И също така, явно марките са важни повече за младежите от най-малките градове.

60% от младите столичани не преценяват хората по марките, срещу 44% от жителите на градовете с население под 50 000 души. Значима разлика в нагласата към марките, или по-точно към преценяването на хората по тях, има и по възраст – 16-19 годишните се влияят много по-малко от това от хората на възраст 20-25 години.

Мотиватори на работното място

Що се отнася до мотивацията за избор на работно място номер 1 се оказва високото заплащане – за 43% от запитаните. 32% се мотивират от добър баланс между работа и лично време, 28% от гъвкаво работно време и място и 23% от нестресираща атмосфера, като този мотиватор стига до 32% при младежите от големите градове.

Прави впечатление мотиваторът, поставен на последно място с едва 7% - работодател, който подпомага каузи с положително влияние върху общността и околната среда, което е значително разминаване с приетите за естествени нагласи на най-младото поколение на глобално ниво. На въпроса „Ако имахте възможност да направите нещо, което в момента обстоятелствата ви ограничават, кое би било то?“, най-много (43%) посочват собствен бизнес.

Нагласи към съвременните технологии

Този панел дава поглед към вече покритите теми за грижа за себе си, добрата форма и начин на живот, но през призмата на съвременните технологии. Като цяло поколението „nova” е настроено позитивно към ролята на технологиите в живота си. 60% се съгласяват, че използването им помага в грижата за себе си, а 62% - че помагат в поддържането на добра форма и спортуване чрез използване на приложения за подпомагане на диетата и тренировките.

63% смятат, че технологиите цялостно правят живота по-лесен и улесняват воденето на здравословен начин на живот. В контекста на общуването, въпреки че прекарваното време в социалните мрежи се изчислява на средно 3.7 часа на ден, едва 12% предпочитат общуването онлайн, срещу 57% лице в лице и 31% - и двата начина.

Топ приоритет - семейството

Един от най-интересните въпроси е свързан с това кои са най-големите ценности и топ приоритети на поколението “nova” в България. Запитани кой е най-важният сред тях, с огромна преднина тук се нарежда семейството - водещ приоритет за 48% от живеещите в градове младежи между 16 и 25 години у нас. Любовта е на второ място, но само с 13%, още по-малко при мъжете (7%) и малко повече при жените (19%).

Челната тройка се затваря от удоволствията на живота и щастието с 8%. С по едва 5% следват свободата и независимостта, финансовото благосъстояние, приятелите и личностното развитие. Отново донякъде изненадващо на фона на света, принадлежността към общност или кауза е в дъното на тази класация с 1% от отговорите.

Защо семейството? Някои от свободно дадените отговори звучат така: „Най-голяма подкрепа! Хората, на които може да се разчита за всичко и винаги.“, „Защото семейството е всичко в едно – любов, сигурност, щастие.“. И за финал – „Семейството е нещо много ценно! Това е училище, в което се учим да обичаме, служим един на друг и да живеем“.