World Wide Web на 30
На 12 март 1989 година докато работи в швейцарската лаборатория на CERN, британският физик Тим Бърнърс-Лий предлага нова децентрализирана система за управление на информацията, която заляга в основата на World Wide Web или глобалната мрежа. Идеята му се опитва да улесни работата на хилядите служители в CERN и по-точно откриването на информация, която може да е свързана с работата им, но не се съхранява на едно място. Предложението на Тим Бърнърс-Лий включва система с хипервръзки, която дава възможност за кликване върху ключова дума в една страница да зареди друга.
През следващата година белгиецът Робер Кайо се включва в развитието на идеята, която разчита на две основни неща – на езика HTML, който се ползва за създаване на сайтове, и на протокола за пренос на хипервръзки HTTP. В края на 1990 започва работа първият сървър, в който се съхраняват уеб страници, снимки и видео, както и първият уеб сайт. На 30 април 1993 година CERN обявява, че системата World Wide Web ще е свободна за употреба от всички без никакви такси. Масовото разпространение на технологията започва същата година с появата на браузъра Mosaic, който позволява изобразяването на текст и графика.
Всъщност всичко започва още през 1969 година, когато учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис правят опити за размяна на информация между два компютъра. Те успяват и така се ражда проектът ARPANET, който е финансиран от американското министерство на отбраната. Така се появява интернет. През 1971 година през мрежата е изпратено първото електронно писмо и в него се ползва @ като начин за разделяне на имената на потребителя и мрежата. През 1983 година в ARPANET започва да се използва протоколът TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol), който е в употреба и до днес. Той прави възможна размяната на информация между компютрите в една или в различни мрежи.
Останалото е история и вече трудно можем да си представим какъв би бил светът без глобалната мрежа.
Оферти на деня
-
Apple iPhone 14 от BUYBEST:
128GB 579 € (1132.43 лв.), 256GB 629 € (1230.22 лв.) -
Samsung Galaxy Z Flip7 от Plesio:
256GB + 12GB RAM 1049 € (2051.67 лв.), 512GB+12GB RAM 1099 € (2149.46 лв.) -
Apple iPhone 17 Pro Max от BUYBEST:
256GB 1449 € (2834.00 лв.), 512GB 1689 € (3303.40 лв.), купи за 2309 € (4516.01 лв.) -
Samsung Galaxy A57 от CityTel:
128GB + 8GB RAM 389 € (760.82 лв.), 256GB + 8GB RAM 429 € (839.05 лв.), 512GB+12GB RAM 579 € (1132.43 лв.) -
Apple iPhone 13 от SLOT MOBILE:
128GB 536.35 € (1049.01 лв.)
Втора употреба с гаранция
-
Apple iPhone 15 от Flip:
128GB 429.99 € (840.99 лв.) -
Apple iPhone 15 Pro Max от Flip:
256GB 689.99 € (1349.50 лв.)