РЕВЮ: Realme GT Neo2 е добър във важните неща

Европейският пазар на смартфони напоследък е изключително динамичен, което го прави изненадващо интересен. Основната причина е ожесточената конкуренция на все повече производители, които предлагат качествени смартфони на добри цени. Realme е един от най-интересните нови брандове, който вече се предлага в Европа и България, а заявките му са меко казано сериозни.

GT Neo2 е добър пример за подхода на Realme. Въпреки че не впечатлява с дизайн, телефонът предлага чудесен набор от характеристики, сред които добър дисплей, мощен хардуер и чудесна батерия. Запазена марка за компанията е и бързото зареждане, с което успява да покрие най-важните точки за смартфон в средния клас. Ключовият елемент е, че у нас този модел се предлага на места за под 800 лв., с което се превръща в още по-интригуващо предложение.

Визия без изненади

Единственото по-слабо звено на Realme GT Neo2 е дизайнът, който в никакъв случай не е лош, но пък и не се отличава от конкуренцията. С пластмасови гръб и рамка, телефонът се хлъзга изненадващо малко, а покритието не се цапа прекалено лесно. Това е масивен телефон, с дебелина 9 мм и тегло от близо 200 гр, но пък извивките му го правят сравнително удобен в ръката.

Бройката в мен беше в цвят Neo Blue, който пречупва приятно светлината и има ненатрапчиво лого на гърба. Модулът за камерата е правоъгълен, като изглежда сякаш светкавицата е разделена в два отвора, но всъщност долният елемент е просто сензор. В кутията има включен кейс с матиран цвят, който е приятна добавка и изглежда по-добре от обичайните прозрачни кейсове, които бързо пожълтяват.

Бутоните за звука са вляво, докато този за заключване е вдясно. На дъното е слотът за SIM карти, USB-C вход и говорител. Горната страна е изчистена, като слушалката служи и като втори говорител за стерео звук, който е изненадващо приятен и сравнително шумен. Сензорът за пръстови отпечатъци е вграден в дисплея, като единственият недостатък е, че е разположен необичайно ниско и изисква известно време за свикване с позицията му. Иначе работата му е бърза и надеждна. Цялостно телефонът е приятен, като може би най-големият недостатък е, че няма никаква водо- и прахоустойчивост.

Ярък и голям екран

Основната причина за масивния размер на GT Neo2 е също толкова масивният 6.62-инчов дисплей, който е чудесен за видео и четене. Панелът е изработен по технологията AMOLED и поддържа опресняване с честота до 120 херца, както и показването на HDR10+ съдържание. Резолюцията му е 1080x2400 пиксела, като яркостта му е чудесна и осигурява безпроблемно преживяване във всякакви условия.

Цветовете не са най-силната страна на този модел и при всички режими се виждат сини оттенъци в светлите части на екрана. Най-добро представяне осигурява режимът Gentle, където отклонението е минимално. Това обаче не пречи на картината да е приятна за окото. Опциите за честота на опресняване са фиксирани на 60 или 120 херца, като има и автоматичен режим, който се адаптира според съдържанието на екрана. При всички положения обаче игрите работят на 60 херца заради софтуерно решение на Realme.

Селфи камерата е разположена в отвор в горния ляв ъгъл и като цяло е ненатрапчива. Рамките около дисплея са с обичайния размер за този клас смартфони, като долната е малко по-плътна от останалите. И тук няма особени изненади, като екранът определено е една от много силните страни на този модел.

Бързина във всичко

Оборудван със Snapdragon 870, Realme GT Neo2 има няколко конфигурации с памет, като базовата е с 8GB RAM и 128GB вътрешна памет. Това е и моделът, който тествах, като представянето му беше на очакваното високо ниво. Интересен елемент от софтуера е, че можете да използвате вътрешната памет, за да добавите виртуална RAM, което в този модел е ограничено до допълнителни 5GB. Не мисля, че усетих практическа разлика в работата на телефона, но в дългосрочен план това е интересна възможност.

В ежедневието GT Neo2 не създава никакви пречки и всичко с него се случва плавно и бързо. Зареждането и превключването между приложения е безпроблемно и мултитаскингът е добър. При по-тежки приложения и игри представянето също е на високо ниво, като в нито един момент няма прекалено загряване и не се усеща забавяне в процесите. При игрите също не ми направиха впечатление ограничения в графиката или пък загуба на кадри.

Друг впечатляващ елемент на този модел е батерията, която в случая е с капацитет 5000 mAh. Освен че без проблем издържа около ден и половина на нормална употреба и дори два дни при по-пестеливо потребление, тя се зарежда супер бързо. Причината е 65-ватово зарядно, което е включено в кутията и зарежда напълно батерията за около 30 минути.

Изчистен софтуер

Факт, който не мога да реша дали харесвам или не, е свободата на всеки производител на смартфони с Android да прави каквото си иска със софтуера. Желанието на Realme очевидно е да предложи изчистен, бърз и предвидим интерфейс, който бързо пребори скептицизма ми. Тази бройка беше с Realme UI 2 и Android 11, като Realme UI 3 и Android 12 все още са в Early Access етап и няма конкретни дати за излизането на финални версии.

Този интерфейс дава усещането за много изчистен и семпъл подход, но всъщност под повърхността има изключително богати възможности за персонализация – от обичайните решения за цветове и форма на иконите до възможности за използване на жестове, включително при изключен екран. Има опция за странично меню, подобно на това от телефоните на Samsung, както и бърз достъп до меню с приложения директно от сензора за пръстови отпечатъци.

В секцията Realme Laboratory може да се намери и друга интересна функция - Sleep Capsule. С нея можете да ограничите определени приложения в часовете ви за спане, така че да си осигурите почивка без разсейване от социалните мрежи или служебните приложения.

Изненади на тъмно

Основната камера залага на 64MP сензор на Sony, който е зад обектив с бленда f/1.8 и няма оптична стабилизация. Освен него има 8MP сензор за ултраширокоъгълната камера, с f/2.3 бленда и 2MP f/2.4 макро камера, които не разполагат с автофокус. Въпреки че в приложението за камерата има опция за двукратен зуум, тя използва дигитално приближение, тъй като няма телефото камера. Селфи камерата е с 16MP сензор.

При силна околна светлина основната камера се справя прилично и осигурява снимки с приятни цветове, малко шум и достатъчно детайли, както и приличен динамичен обхват. С намаляването на светлината качеството на снимките осезаемо спада, като се губи острота. В повечето ситуации снимките са с една идея по-ниска експозиция и студени цветове, като AI режимът компенсира това и добавя по-напомпани цветове. Напълно очаквано ултраширокоъгълната камера се справя по-зле, но все пак кадрите от нея са прилични, макар и с по-малко детайли и по-размити цветове.

Нощните снимки са приятна изненада, като детайлите са впечатляващи за този клас, а контрастът и цветовете изглеждат чудесно. Цветната температура обикновено е точна и нещата изглеждат добре. Нощният режим обаче е прекалено агресивен за моя вкус и снимките от него често изглеждат неестествени. Въпреки това в някои ситуации се справя добре и всъщност нощните кадри с основната камера са добри.

При ултраширокоъгълната камера нещата са малко по-различни и единственият начин да получите използваеми кадри на тъмно е с нощния режим. Отново това не са перфектни снимки, но са повече от прилични, с добри цветове и динамичен обхват. Все пак за нощни кадри по-добре избягвайте ултраширокоъгълната камера.

Портретният режим се справя чудесно с това да отдели обекта от фона. Пропуските са в цветовете на кожата, които не са консистентни, и цветният шум, който се забелязва. Макрокамерата в този телефон е от онези, за които ми е трудно да намеря приложение, главно заради липсата на автофокус. Получаването на прилична снимка с нея е трудно, а дори, когато това стане, тя е с размити цветове и малко детайли. Селфитата също не са особено впечатляващи, като и тук цветът на кожата често е неточен и странен, но снимките са с прилично качество и детайли.

Видео записът може да достигне до 2160p@60fps, но повечето специфични режими са достъпни до 1080p@30fps. Това включва режима за стабилизация, подобен на този в екшън камера, както и AI режима на снимане. Последният засилва повечето цветове, без да променя нивото на детайлите в клиповете, което е добре и вероятно ще е достатъчно за повечето потребители.

В обичайните режими на снимане има стабилизация, която не прави чудеса, но е достатъчна за повечето ситуации. Видеата в 4K са приятни, с добри детайли и цветове. При режима Ultra Steady полето на видимост е намален, заради агресивната електронна стабилизация, а при по-сериозно треперене се виждат jitter артефакти, но картината е прилична. В Ultra Steady Max режима, който използва ултраширокоъгълната камера, качеството на картината е лошо, а стабилизацията не е особено впечатляваща.

Изстрел в десятката

Realme GT Neo2 не е флагманският модел, който да привлече вниманието на всеки и има своите пропуски. Пластмасовият корпус, който няма устойчивост на вода и прах е един от тях. Липсата на слот за карта за допълнителна памет, както и изчезналият 3.5 мм жак са други такива елементи. Това обаче са дребни детайли, защото всъщност това е един от най-конкурентните модели в своя ценови клас.

На първо място тук имаме повече от приличен и голям OLED дисплей с висока честота на опресняване, придружен от великолепен хардуер. Освен това Realme предлага един от по-приятните прочити на Android с много опции за персонализация. Не на последно място е мощната батерия, която се зарежда изключително бързо. Резултатът е смартфон, който комбинира чудесни качества с приятна цена и определено успява да се конкурира с най-доброто в своя ценови клас.