4G мрежите са тук, но какво идва след тях?

През следващите месеци България ще продължи да се покрива все повече от мрежите от четвърто поколение на мобилните ни оператори, но какво следва после? Мрежите ще продължат да подобряват обхвата и качеството си, което ще им позволи да осигурят още по-високи скорости на трансфер и по-ниска латентност, а ключов за развитието им е достъпният честотен ресурс. Не е изненадващо, че стартът на последните две големи мрежи съвпада с чаканото от дълго време решение на Комисията за регулиране на съобщенията за предоставяне на допълнителни честоти в обхвата 1800 Мhz и всички мобилни оператори вече разполагат с еквивалентен ресурс от 2х15 Mhz в него.

Допълнителните честоти осигуряват на операторите нужния капацитет, за да отговорят на засилващото се потребление на мобилен интернет с въвеждането на 4G и други услуги, ползващи по-бързата мрежа. “Мтел” вече заяви, че новите честоти, за които са платени над 12 милиона лева, са позволили скоростта на изтегляне в мрежата на компанията да достигне до 130 Mbps. Операторът гледа по-напред, като обяви, че в 25% от мрежата си (местата с по-голяма концентрация на хора) ще осигури още по-големи скорости чрез използване на метода 4х4 MIMO (Multiple Input Multiple Output), който увеличава капацитета чрез ползване на множество антени за предаване и приемане на данни.

Увеличаването на скоростите и достигане на следващото ниво – т.нар. 4.5G, е свързано и с въвеждането на технологии като carrier aggregation (агрегация на носещата честота). Тя комбинира различни честотни ленти от мобилния спектър и позволява едновременното изтегляне на данни чрез множество антени и беше демонстрирана от “Мтел” при старта на 4G мрежата й. Тогава беше направена демонстрация на изтегляне на данни със скорост над 170 Мbps с наличния честотен спектър, което стана чрез комбиниране на 10 MHz лента на 1800 MHz и 15 MHz на 2100 Mhz. По подобен начин могат да бъдат комбинирани до 5 ленти (1.4, 3, 5, 10, 15 или 20 MHz) за максимална сума от 100 Mhz, а в резултат освен по-добро потребителско преживяване имаме и по-ефикасно използване на честотния ресурс.

Очакваме подобни стъпки да направят и другите мобилни оператори, но все пак нека припомним, че за ползването на високите скорости е нужно наличието на съвместими с тях устройства (виж обяснението ни за различните категории LTE). Междувременно Европейският съвет направи поредна стъпка към освобождаване на обхвата 700 MHz за употреба от мобилни широколентови услуги на цялата територия на съюза. Съветът вече има общ подход към изготвянето на работно решение, което предвижда до 2020 година честотите в обхвата 700 MHz да бъдат предоставени на мобилните оператори. В същото време Съветът предвижда поне до 2030 година честотите под 700 Mhz (470-694 MHz) да бъдат на разположение за разпространение на цифрова телевизия.

В момента честотите 470-790 MHz се ползват за разпространение на цифрова телевизия и за работа на безжични микрофони, но са изключително подходящи за 4G, а след това и за 5G мобилни услуги (около 2020 г.), тъй като осигуряват високи скорости, имат по-добра степен на проникване и могат да покрият голяма територия с по-ниски инвестиции. Подобен ход ще позволи ефективното прилагане на иновативни услуги като свързани автомобили, умни градове и отдалечено здравеопазване. В същото време се предвижда членовете на ЕС да имат право да ползват честотите 470-694 Mhz и за други цели, включително и за мобилен интернет, но при определени условия.

През тази пролет стана ясно, че друго подразделение на групата Telekom Austria вече се е заело с тестовете на следващото поколение мобилни стандарти. Това стана в Австрия, където местният оператор A1 (част от Telekom Austria) и Nokia направиха първата демонстрация в страната на 5G технология, чието масово навлизане се очаква към 2020 г. Telekom Austria е част от алианса NGMN (Next Generation Mobile Networks), който се занимава със стандартизирането на мобилните мрежи от следващо поколение, така че групата ще има пряко влияние върху оформянето на новите стандарти.

А какво точно е 5G? Засега е ясно единствено, че това е следващата стъпка в еволюцията на мобилните мрежи, но все още няма ясно установен набор от стандарти, които да я дефинират. През идните години това ще е факт, тъй като най-големите оператори и доставчици на мрежово оборудване са се захванали с тази мащабна  задача. 5G най-общо ще осигури още по-високи скорости на трансфер на данни (до 10Gbps) и ще намали латентността на връзката, което ще отвори пътя за много нови приложения в областта на интернета на вещите, виртуалната реалност, автономните автомобили, електронното здравеопазване, умните градове, виртуалната реалност и много други.

С 5G се очаква да се въведе и т.нар. промишлен интернет, а освен това се говори за концепцията network slicing. Тя описва създаването на виртуални мрежи при поискане и ще активира нови бизнес модели за отдалечен достъп до разнообразни услуги. Мрежите от следващо поколение ще бъдат много по-сигурно и енергийноефективни и ще позволяват работата на устройства в интернета на вещите с десетократно по-дълго време на автономна работа в сравнение със сега. 5G е в основата на реализирането на визията за свързаното общество и ще даде път на приложения, пазари и бизнеси, за които още не сме мечтали. Навлизането на новата технология се очаква около 2020 г., но както вече писахме, може да се появи и през 2018 г.