5G ли? Може би малко по-късно

След дълги години на гръмки обещания, още по-гръмки конспиративни теории и безброй мечти за възможностите, които ще отключи, 5G технологията най-накрая пристигна. Вече два от българските мобилни оператора имат 5G мрежи, а някои най-масовите нови телефони на пазара могат да ги използват. И оператори и производители не пропускат да обявят гръмко тази крачка в светлото бъдеще на мобилните технологии, но за обикновения потребител сякаш остават повече въпроси, отколкото нещо друго. Всъщност най-същественият от тях е - нужно ли е наистина в момента?

Реалността пред 5G технологиите в България днес е малко странна, но за разлика от други пъти, сега ние не се отличаваме особено от голяма част от останалия свят. Специфичното е, че големите оператори все още нямат достъп до най-подходящия честотен спектър за разгръщане на 5G мрежи. Това е на път да се промени, както в България, така и в страни като САЩ например. На 15 март у нас се очаква търг за честотен спектър в 3.6GHz, в който ще участват трите големи оператора, а регулаторът вече започна обсъждания и за други честоти, които са част от бъдещето на технологията. Това обаче отново са разговори за бъдещето, а настоящето по света и у нас е малко по-различно.

В истинския живот обещанията за 5G бяха свързани най-вече със скоростта на новите мрежи. Заявките бяха за достигане на 1Gbps и даже повече, докато времезабавянето на мрежата, по-познато като latency, трябва да е минимално, практически несъществуващо. Реалността обаче е такава, че често постиганите в момента скорости на 5G в тестовите мрежи на операторите са значително по-ниски и се доближават до възможностите на 4G мрежите.

По-големият проблем обаче се оказва намирането на зона на покритие на 5G. От зората на GSM технологиите не ми се беше случвало да обикалям улиците, за да намеря чертичките, които търся и бих искал да видя на телефона си. За съжаление, когато това щастие ме споходи и все пак скоча в бъдещето на 5G, обикновено е за кратко и това източва батерията на телефона ми впечатляващо бързо. Това са проблеми, които се случват на потребителите в цял свят, но няма как да не оставят въпроси дали цялото нещо си заслужава усилието.

Тези въпроси се изострят от някои съществени факти за 5G, които отличават технологията от всички предходни. Ако върнем лентата назад, ще си спомним, че преходът от 2G към 3G в началото на века се осланяше на това да получим адекватен интернет в телефоните си. Скокът от iPhone 2G към неговия наследник iPhone 3G се дължеше именно на новата технология, която даде начало на възхода на смартфоните. Години по-късно, когато интернет и смартфоните вече бяха силно развити, преходът към 4G беше нещо, за което нямахме търпение, защото потребителското преживяване с 3G беше ужасно.

Телефоните ни вече се бяха превърнали в центрове за забавление и неща като стрийминг на видео и прехвърляне на големи файлове бяха не просто ненужни капризи, а все по-голяма необходимост. В този контекст LTE мрежите направиха тези действия бързи и удобни за първи път. И в двата случая обикновеният потребител имаше много силен довод да поиска телефон, поддържащ следващото поколение мрежи, както и да е готов да плати за достъп до тях.

Ситуацията с 5G е коренно различна, тъй като нуждите ни днес всъщност не са драстично по-различни, отколкото преди 5-6 години, когато 4G стана масова технология. Все още телефоните ни стриймват видео с FullHD или максимум 2K резолюция, работните ни файлове не са се променили съществено, а снимките ни са с по-добра компресия отпреди и затова не са кой знае колко по-големи. Освен това съдържанието за виртуална или добавена реалност, както и 360-градусовите видеа така и не се превърнаха в масово явление, за което да искаме по-високи скорости.

Всъщност в ежедневието дори на по-взискателните потребители 4G мрежите предлагат предостатъчна свързаност. Скоростите от между 50 и 100 Mbps са напълно достатъчни за повечето неща, които правим в ежедневието си, като това всъщност са скоростите и на домашния интернет на ужасно много хора. Това естествено е специфика на България. Тукашните потребители са взискателни, а добрият интернет, на който сме свикнали от десетилетия, кара операторите да влагат много усилия в мрежите си. Това не е валидно за повечето страни от Западна Европа, нито за САЩ, където 4G мрежите и въобще широколентовият интернет са скъпо удоволствие, до което ужасно много хора нямат достъп.

В тази реалност гръмките реклами на 5G мрежите в България всъщност не са особено привлекателни. Докато не се появи нова технология, която да изисква тази свързаност и 4G мрежите на родните телекоми осигуряват това качество, на което се радваме днес, смисълът от ъпгрейд е много малък. Ситуациите, в които това ще се промени, са няколко. Основната е промишлеността, където 5G може да даде достъп до нови технологии за автоматизация и оптимизация на производствените процеси, които да помогнат на компаниите да станат много по-ефективни.

Друга ситуация са големите публични събития, които се надяваме да се завърнат в живота ни още тази година. Ако сега всеки концерт, футболен мач или конференция означава тотално претоварена мрежа, на която трудно можем да разчитаме, то с увеличения капацитет на 5G ще можем да се възползваме от телефоните си свободно дори в тези ситуации. При всички положения обаче смятам, че днес 5G е просто приятна екстра, с която да усетим малко от бъдещето.

Затова и ако днес избирате нов смартфон, не се водете от 5G възможностите му или тяхната липса. Единственото изключение е, ако планирате да използвате новия си смартфон повече от 2-3 години. Защото по всичко личи, че това е нужното време тази технология да добие истински смисъл. Ситуацията със сигурност ще е съвсем различна след няколко години, когато 5G мрежите ще са достатъчно развити и ще ги ползваме за неща, за които още не подозираме.