Битката за телевизора: PlayStation 4 срещу Xbox One

“Война. Войната никога не се променя...”

Това са думите, които обикновено ни въвеждат в игрите от серията Fallout. Вярвам, че са подходящи, когато говорим за т.нар. конзолни войни - сблъсъкът между онези устройства, които седят до милиони телевизори, за да ни отворят врати към нови светове и приключения.

Когато през 2013 година на пазара се появиха новите войници в това сражение, PlayStation 4 на Sony и Xbox One на Microsoft, полето беше до голямо степен разчистено за техния сблъсък. Съвсем нормално Xbox One имаше предпоставките да се държи леко надменно, да потанцува, подобно на Оберим Мартел в битката му с Планината (“Игра на тронове” отшумява трудно), преди още да бяха минали първите презентации на двете компании на E3. Все пак предшественикът ѝ Xbox 360 успя да вземе превес в сблъсъка с PlayStation 3 при предходното поколение. Или поне това беше официалният консенсус, въпреки че в края на жизнения си цикъл конзолата на Sony успя да набере сериозна скорост.

Може би това трябваше да е ясен знак, че бойният танц на Xbox One е леко пресилен, и вече от дистанцията на времето можем да кажем, че PlayStation 4 сложи много ранен и бърз край на битката. Разликата е, че тук нямаше дигитален вариант на отровата от “Игра на тронове”, а  претендентът на Sony продължава да доминира и до днес - година преди представителите на следващото поколение конзоли да излязат на тепиха. Време е да си припомним как точно се случи това и защо въобще говорим за конзолни войни.

Какво са конзолни войни?

Още с появата си първите игрови конзоли (“телевизионна игра”, както ги наричахме преди 15-20 години) се настаниха трайно в сърцата на геймърите по цял свят. Идеята да можеш да включиш една относително малка кутия към телевизора, центъра на почти всяка стая, и да започнеш веднага да играеш, беше особено примамлива. Дори с масовото навлизане на компютрите, конзолите продължиха да държат вниманието на потребителите със своята простота и с ясен фокус върху гейминга - сядаш, пускаш и играеш. Това е.

Дори когато конзолите изоставаха в графично естество от компютрите, а т.нар. PC master race (превъзхождащата раса на компютърджиите, което е много свободен превод) се подиграваха на конзолните играчи, Sony, Microsoft и Nintendo продължаваха да жънат успехи. Именно това доведе и до зараждането на различни лагери. Много често любовта може да доведе до омраза към другите. През последните 15 години най-големите и гласовити лагери са тези на PlayStation и Xbox. Всяка агитка защитава страстно своя избор, любува се на провалите на конкурентите и приема тежко своите недостатъци. Така се оформиха и конзолните войни, подклаждани от любовта и омразата на феновете.

Можем да проследим първия подобен сблъсък до 1989 година. Тогава Nintendo е властелин на този пазар и трудно може да се говори за каквато и да е война. Компанията пуска и заглавия като Super Mario, The Legend of Zelda и Mega Man, които дори до днес предизвикват усмивка на задоволство у феновете, но и продължават да бъдат живи поредици, които се развиват. През 1989 година обаче се случва още нещо много ключово - появява се 16-битовата конзола Sega Genesis. 

Sega инвестира много сериозно не само в хардуер, но и в маркетинг. Ако сте си пуснали горното видео, вече знаете и ключовия слоган на кампанията - “Genesis does what Nindendon’t” (заигравка с името на Nintendo - “Genesis може това, което Nintendo не може”). Съвсем естествено Nintendo отвръща със собствена 16-битова конзола - SNES. Когато хардуерните възможности са изравнени, е време на бойното поле да излязат ексклузивните заглавия - Sonic и Mario.

Битката изглежда много равностойна, но през 1993 година се случва нещо интересно. Mortal Kombat се появява и за двете конзоли, но в цензурирана версия, доколкото това е възможно за подобно заглавие. Днес съм сигурен, че Mortal Kombat XI няма как да получи такава версия, но преди 25 години играчите имат възможност да се бият в схватка без кръв (заменена с пот) и с много по-скромни завършващи движения (fatality). Собствениците на Sega обаче имат леко предимство - благодарение на код могат да отключат пълната версия на играта. Дори нещо подобно може да наклони, макар и временно, везните в толкова ожесточена битка.

Типично за догонваща и агресивна компания, рекламите на Sega често се опитват не просто да покажат превъзходството на Genesis, но в същото време да злепоставят SNES.

Sega е предпочитаната марка в САЩ, но в световен план Nintendo остава лидер. Няколко години по-късно в мелето влиза още един играч - Sony. През 1988 година Sony и Nintendo влизат в партньорство за създаването на нова конзола, оборудвана със CD-ROM. През 1991 година на CES Sony демонстрира SNES модел с добавен CD-ROM, но само ден след това Nintendo обявяват, че се отказват от това партньорство и ще се насочат към Philips. Според информацията това ядосало президента на Sony Норио Ога, бащата на компактдиска. Кен Кутараги, който движи проекта с Nintendo, има важна цел - да създаде конкурент на Nintendo. Първата конзола PlayStation се появява през 1995 година и днес, почти четвърт век по-късно, е пределно ясно, че Sony се е справила отлично.

Малко преди премиерата на PlayStation Sega представя своя конзола с компактдиск - Saturn. Тя обаче претърпява неуспех. Устройството е със 100 долара по-скъпо от претендента на Sony и не предлага толкова революционна 3D графика. Този момент бележи началото на края за конзолите на Sega. Година по-късно Nintendo представя Nintendo 64, която няма CD-ROM, но пък позволява включване на до четири джойстика. До голяма степен компанията и до днес продължава да развива идеята за групово забавление пред телевизора. Този път конзолните войни са спечелени от новия играч PlayStation, а освен наличието на CD-ROM и подобрена графика, разнообразните игри изиграват много важна роля за тази победа. От Saturn са продадени под 10 млн. бройки, от Nintendo 64 - малко над 30, а продажбите на PlayStation надхвърлят 100 милиона.

Появата на Xbox

В следващото издание на конзолните войни се появява още един нов играч - Xbox на Microsoft. Въпреки това набраната скорост на PlayStation е прекалено голяма и второто поколение на устройството се превръща в най-продаваната конзола с над 150 млн. продажби, което оставя конкурентните Nintendo GameCube и Xbox много назад в класацията. Последният опит на Sega в този сегмент е Dreamcast, но въпреки че е първата по рода си конзола, която предлага връзка с интернет, потребителите я пренебрегват напълно.

Когато на пазара излизат PlayStation 3 и Xbox 360, като част от седмото конзолно поколение (ерата на HD), конкуренцията е много по-малка. Nintendo жъне огромен успех с Wii, която разчита на нови контроли и се опитва да спечели както сериозните играчи, така и по-непретенциозните потребители, които по-скоро биха убили малко време в надпревара с приятели във виртуални спортни предизвикателства. С времето от Nintendo сякаш променят малко идеята за тази конзола и основният фокус се измества именно към втория тип потребители. Това прави и Wii най-продаваната конзола през това поколение.

Така в битката между по-запалените геймъри остават претендентите на Microsoft и Sony. Xbox 360 има много по-силен старт, въпреки че и двата модела имат много сходен хардуер. Все пак цената на Xbox 360 е по-ниска и има някои по-интересни онлайн възможности. В края на седмото поколение Sony изравни резултата най-вече заради по-интересните ексклузивни заглавия, сред които Heavy Rain, Infamous, God of War 3, Metal Gear Solid 4, Uncharted 2 и 3, The Last of Us и други.

Всичко това ни показва, че обикновено компанията, която има не само по-добра цена, но и по-добър набор от игри, може да надделее в битката.

Четири срещу едно

Това обаче не е урок, който от Microsoft са научили. Или по-скоро не съвсем. Когато през 2013 година са представени PlayStation 4 и Xbox One, конзолата на Microsoft идва на по-висока цена и с по-размит фокус - иска да бъде центърът на домашното забавление. Xbox One трябва да е не просто гейминг платформа, но през нея да минава цялата консумация на видео и музика. Дори телевизията! Идеята е интересна, но малка част от геймърите искат това. За тях фокусът пада върху игрите. А Sony просто разби конкурента си по тази точка.

До толкова, че Microsoft спря да дава информация за продадените конзоли Xbox One, а в началото на годината стана ясно, че са продадени 91.6 млн. конзоли PlayStation 4. Без дори да търся, веднага мога да назова ексклузивни заглавия като Uncharted 4, Uncharted: The Lost Legacy, Until Dawn, Horizon Zero Dawn, Detroit: Become Human, Bloodborne, Spider-Man, God of War. Когато говоря за Xbox One, се сещам единствено за Forza Horizon 4. Важно е да уточня, че все пак притежавам PlayStation 4.

Истината е, че някои игри, като например Red Dead Redemption 2, изглеждат по-добре на Xbox One X, отколкото на PlayStation 4 Pro (двете по-мощни версии на конзолите, които поддържат 4K гейминг), също така Microsoft ме впечатли със своя Adaptive Controller, който ни припомни, че геймингът е за всички. Тук трябва да добавя и развитието на Xbox Game Pass и Xbox Gold, които дават много повече на абонатите си. Xbox Gold е месечна абонаментна услуга, подобна на PlayStation Plus, която позволява игра в мрежа, но и носи до 4 безплатни игри всеки месец (за PS са две). Game Pass е услуга за стрийминг на игри, която дава достъп до над 100 игри от предишното поколение на Xbox, а се очакват и много по-нови заглавия.

Губещата позиция позволи на Microsoft да експериментира с Xbox и да търси по-интересни решения. В същото време компанията започва да мисли не толкова за хардуера и ексклузивното съдържание, колкото за услугите и партньорствата. Знак за това е стратегическото партньорство, което компанията сключи със Sony наскоро. В момента нямаме много информация, но най-вероятно един от основните фокуси ще е върху облачния гейминг. Сфера, в която Microsoft може да е ценен партньор, който разполага с огромни ресурси и една от най-добре развитите услуги - Azure.

Край на войната?

След една година ще видим следващото поколение конзоли на Sony и Microsoft. За първи път обаче изглежда, че всяка една от тях ще е различна и ще подходи по по-различен начин към гейминга и потребителя. Първо Sony сподели информация за PlayStation 5, която сякаш ще смеси по-традиционната идея за конзола с очевидно облачното бъдеще на гейминга, което ни обещават дори от Google и Amazon.

Преди дни и Microsoft разкри първите подробности за следващото издание на Xbox, което се разработва под кодовото име Project Scarlett. Малкото технически детайли са сходни с тези за PlayStation 5, включително ползване на процесор и графичен ускорител от AMD, работа с 8K, SSD за бързо зареждане и поддръжка на ray-tracing, но както обикновено големите разлики ще са в софтуера и услугите. Предстои да разберем как двете компании ще се опитат да спечелят геймърите.