Битката за телевизора: PlayStation 4 срещу Xbox One

“Война. Войната никога не се променя...”
Това са думите, които обикновено ни въвеждат в игрите от серията Fallout. Вярвам, че са подходящи, когато говорим за т.нар. конзолни войни - сблъсъкът между онези устройства, които седят до милиони телевизори, за да ни отворят врати към нови светове и приключения.
Когато през 2013 година на пазара се появиха новите войници в това сражение, PlayStation 4 на Sony и Xbox One на Microsoft, полето беше до голямо степен разчистено за техния сблъсък. Съвсем нормално Xbox One имаше предпоставките да се държи леко надменно, да потанцува, подобно на Оберим Мартел в битката му с Планината (“Игра на тронове” отшумява трудно), преди още да бяха минали първите презентации на двете компании на E3. Все пак предшественикът ѝ Xbox 360 успя да вземе превес в сблъсъка с PlayStation 3 при предходното поколение. Или поне това беше официалният консенсус, въпреки че в края на жизнения си цикъл конзолата на Sony успя да набере сериозна скорост.
Може би това трябваше да е ясен знак, че бойният танц на Xbox One е леко пресилен, и вече от дистанцията на времето можем да кажем, че PlayStation 4 сложи много ранен и бърз край на битката. Разликата е, че тук нямаше дигитален вариант на отровата от “Игра на тронове”, а претендентът на Sony продължава да доминира и до днес - година преди представителите на следващото поколение конзоли да излязат на тепиха. Време е да си припомним как точно се случи това и защо въобще говорим за конзолни войни.
Какво са конзолни войни?
Още с появата си първите игрови конзоли (“телевизионна игра”, както ги наричахме преди 15-20 години) се настаниха трайно в сърцата на геймърите по цял свят. Идеята да можеш да включиш една относително малка кутия към телевизора, центъра на почти всяка стая, и да започнеш веднага да играеш, беше особено примамлива. Дори с масовото навлизане на компютрите, конзолите продължиха да държат вниманието на потребителите със своята простота и с ясен фокус върху гейминга - сядаш, пускаш и играеш. Това е.
Дори когато конзолите изоставаха в графично естество от компютрите, а т.нар. PC master race (превъзхождащата раса на компютърджиите, което е много свободен превод) се подиграваха на конзолните играчи, Sony, Microsoft и Nintendo продължаваха да жънат успехи. Именно това доведе и до зараждането на различни лагери. Много често любовта може да доведе до омраза към другите. През последните 15 години най-големите и гласовити лагери са тези на PlayStation и Xbox. Всяка агитка защитава страстно своя избор, любува се на провалите на конкурентите и приема тежко своите недостатъци. Така се оформиха и конзолните войни, подклаждани от любовта и омразата на феновете.

Можем да проследим първия подобен сблъсък до 1989 година. Тогава Nintendo е властелин на този пазар и трудно може да се говори за каквато и да е война. Компанията пуска и заглавия като Super Mario, The Legend of Zelda и Mega Man, които дори до днес предизвикват усмивка на задоволство у феновете, но и продължават да бъдат живи поредици, които се развиват. През 1989 година обаче се случва още нещо много ключово - появява се 16-битовата конзола Sega Genesis.
Sega инвестира много сериозно не само в хардуер, но и в маркетинг. Ако сте си пуснали горното видео, вече знаете и ключовия слоган на кампанията - “Genesis does what Nindendon’t” (заигравка с името на Nintendo - “Genesis може това, което Nintendo не може”). Съвсем естествено Nintendo отвръща със собствена 16-битова конзола - SNES. Когато хардуерните възможности са изравнени, е време на бойното поле да излязат ексклузивните заглавия - Sonic и Mario.
Битката изглежда много равностойна, но през 1993 година се случва нещо интересно. Mortal Kombat се появява и за двете конзоли, но в цензурирана версия, доколкото това е възможно за подобно заглавие. Днес съм сигурен, че Mortal Kombat XI няма как да получи такава версия, но преди 25 години играчите имат възможност да се бият в схватка без кръв (заменена с пот) и с много по-скромни завършващи движения (fatality). Собствениците на Sega обаче имат леко предимство - благодарение на код могат да отключат пълната версия на играта. Дори нещо подобно може да наклони, макар и временно, везните в толкова ожесточена битка.
Типично за догонваща и агресивна компания, рекламите на Sega често се опитват не просто да покажат превъзходството на Genesis, но в същото време да злепоставят SNES.
Sega е предпочитаната марка в САЩ, но в световен план Nintendo остава лидер. Няколко години по-късно в мелето влиза още един играч - Sony. През 1988 година Sony и Nintendo влизат в партньорство за създаването на нова конзола, оборудвана със CD-ROM. През 1991 година на CES Sony демонстрира SNES модел с добавен CD-ROM, но само ден след това Nintendo обявяват, че се отказват от това партньорство и ще се насочат към Philips. Според информацията това ядосало президента на Sony Норио Ога, бащата на компактдиска. Кен Кутараги, който движи проекта с Nintendo, има важна цел - да създаде конкурент на Nintendo. Първата конзола PlayStation се появява през 1995 година и днес, почти четвърт век по-късно, е пределно ясно, че Sony се е справила отлично.
Малко преди премиерата на PlayStation Sega представя своя конзола с компактдиск - Saturn. Тя обаче претърпява неуспех. Устройството е със 100 долара по-скъпо от претендента на Sony и не предлага толкова революционна 3D графика. Този момент бележи началото на края за конзолите на Sega. Година по-късно Nintendo представя Nintendo 64, която няма CD-ROM, но пък позволява включване на до четири джойстика. До голяма степен компанията и до днес продължава да развива идеята за групово забавление пред телевизора. Този път конзолните войни са спечелени от новия играч PlayStation, а освен наличието на CD-ROM и подобрена графика, разнообразните игри изиграват много важна роля за тази победа. От Saturn са продадени под 10 млн. бройки, от Nintendo 64 - малко над 30, а продажбите на PlayStation надхвърлят 100 милиона.
Появата на Xbox
В следващото издание на конзолните войни се появява още един нов играч - Xbox на Microsoft. Въпреки това набраната скорост на PlayStation е прекалено голяма и второто поколение на устройството се превръща в най-продаваната конзола с над 150 млн. продажби, което оставя конкурентните Nintendo GameCube и Xbox много назад в класацията. Последният опит на Sega в този сегмент е Dreamcast, но въпреки че е първата по рода си конзола, която предлага връзка с интернет, потребителите я пренебрегват напълно.
Когато на пазара излизат PlayStation 3 и Xbox 360, като част от седмото конзолно поколение (ерата на HD), конкуренцията е много по-малка. Nintendo жъне огромен успех с Wii, която разчита на нови контроли и се опитва да спечели както сериозните играчи, така и по-непретенциозните потребители, които по-скоро биха убили малко време в надпревара с приятели във виртуални спортни предизвикателства. С времето от Nintendo сякаш променят малко идеята за тази конзола и основният фокус се измества именно към втория тип потребители. Това прави и Wii най-продаваната конзола през това поколение.
Така в битката между по-запалените геймъри остават претендентите на Microsoft и Sony. Xbox 360 има много по-силен старт, въпреки че и двата модела имат много сходен хардуер. Все пак цената на Xbox 360 е по-ниска и има някои по-интересни онлайн възможности. В края на седмото поколение Sony изравни резултата най-вече заради по-интересните ексклузивни заглавия, сред които Heavy Rain, Infamous, God of War 3, Metal Gear Solid 4, Uncharted 2 и 3, The Last of Us и други.
Всичко това ни показва, че обикновено компанията, която има не само по-добра цена, но и по-добър набор от игри, може да надделее в битката.
Четири срещу едно
Това обаче не е урок, който от Microsoft са научили. Или по-скоро не съвсем. Когато през 2013 година са представени PlayStation 4 и Xbox One, конзолата на Microsoft идва на по-висока цена и с по-размит фокус - иска да бъде центърът на домашното забавление. Xbox One трябва да е не просто гейминг платформа, но през нея да минава цялата консумация на видео и музика. Дори телевизията! Идеята е интересна, но малка част от геймърите искат това. За тях фокусът пада върху игрите. А Sony просто разби конкурента си по тази точка.
До толкова, че Microsoft спря да дава информация за продадените конзоли Xbox One, а в началото на годината стана ясно, че са продадени 91.6 млн. конзоли PlayStation 4. Без дори да търся, веднага мога да назова ексклузивни заглавия като Uncharted 4, Uncharted: The Lost Legacy, Until Dawn, Horizon Zero Dawn, Detroit: Become Human, Bloodborne, Spider-Man, God of War. Когато говоря за Xbox One, се сещам единствено за Forza Horizon 4. Важно е да уточня, че все пак притежавам PlayStation 4.
Истината е, че някои игри, като например Red Dead Redemption 2, изглеждат по-добре на Xbox One X, отколкото на PlayStation 4 Pro (двете по-мощни версии на конзолите, които поддържат 4K гейминг), също така Microsoft ме впечатли със своя Adaptive Controller, който ни припомни, че геймингът е за всички. Тук трябва да добавя и развитието на Xbox Game Pass и Xbox Gold, които дават много повече на абонатите си. Xbox Gold е месечна абонаментна услуга, подобна на PlayStation Plus, която позволява игра в мрежа, но и носи до 4 безплатни игри всеки месец (за PS са две). Game Pass е услуга за стрийминг на игри, която дава достъп до над 100 игри от предишното поколение на Xbox, а се очакват и много по-нови заглавия.
Губещата позиция позволи на Microsoft да експериментира с Xbox и да търси по-интересни решения. В същото време компанията започва да мисли не толкова за хардуера и ексклузивното съдържание, колкото за услугите и партньорствата. Знак за това е стратегическото партньорство, което компанията сключи със Sony наскоро. В момента нямаме много информация, но най-вероятно един от основните фокуси ще е върху облачния гейминг. Сфера, в която Microsoft може да е ценен партньор, който разполага с огромни ресурси и една от най-добре развитите услуги - Azure.
Край на войната?
След една година ще видим следващото поколение конзоли на Sony и Microsoft. За първи път обаче изглежда, че всяка една от тях ще е различна и ще подходи по по-различен начин към гейминга и потребителя. Първо Sony сподели информация за PlayStation 5, която сякаш ще смеси по-традиционната идея за конзола с очевидно облачното бъдеще на гейминга, което ни обещават дори от Google и Amazon.
Преди дни и Microsoft разкри първите подробности за следващото издание на Xbox, което се разработва под кодовото име Project Scarlett. Малкото технически детайли са сходни с тези за PlayStation 5, включително ползване на процесор и графичен ускорител от AMD, работа с 8K, SSD за бързо зареждане и поддръжка на ray-tracing, но както обикновено големите разлики ще са в софтуера и услугите. Предстои да разберем как двете компании ще се опитат да спечелят геймърите.
Нищо не може да замени удобството на джойстика с 5 копчета.
Повярвай, пробвал съм какво ли не - конзолата в този случай и при тези нужди си е най-удобният вариант.
Да, следят ме кога играя и колко спя, но това само подобрява преживвяването ми.. Защо ли?
Защото спрямо моите навици всяка една онлайн платформа се настройва по мен - какво харесвам, какво не, кога искам да го консумирам и как.
Да, следене е, но ти прави живота по-лесен! не виждам абсолютно нищо лошо в това.
Аз съм фен както на конзолните игри така и на PC игрите.
Играя само на конзола (PS4) по обективни причини - работил съм 10 часа, прибирам се, слагам да хапна, през това време си пускам от конзолата NetFlix или YouTube, които са ме "следили" и ми предлагат какво да гледам - избирам първото предложение, защото ми се струва страшно интересно, забавно и релевантно до моя вкус - спестено време.
Приключвам вечерята - ще поиграя, пускам последната игра, която съм играл - не я чакам нито да зарежда нито да мисли - тръгва от там от където съм я оставил.
Ако ме питате - като качество на игрите - да, предпочитам PC, но минусите от това да трябва да седя на бюрото, да ми бучи/шуми/грее, по-малкият екран за мен са повече от плюса да имаш малко по-добра графика и да можеш да модваш.
Цените на игрите ако си търпелив са много достъпни, така нареченото следене ми прави живота песен..
Това с параноята от следене имам чувството, че минава всякакви граници вече - не ми пука, и всеки, който няма какво да крие също не би трябвало да му пука - плюсовете от това са повече от минусите (за ме лично няма минуси, но все пак)..
-Forza Horizon
-всичките Halo-та
-всичките Батмани
-всичките Tomb Raider
-Metro игрите
-Vampyr
-Sniper Elite
-Wolvenstein игрите
-Crackdown
-Deus Ex
-Alien Isolation
-Doom
-Resident Evil игрите (без най-последната)
-Shadow of Mordor
-Payday 2
-Just Cause 3 и 4
-Gears of War
-Lego игрите
-Mud runner
-Mxgp игрите
-Dirt 4
-Skyrim
-Ryse (Son of Rome)
-Prey
-Dead Island игрите
-Shadow Tactics
Списъкът всеки месец се удължава...
Отделно всеки натиска разработчиците да оправя някакви бъгове, да добавя карти/оръжия/мисии, да подобрява AI и геймплей. Няма нормален човек, който да иска да се мъчи с Day 1 edition и да не иска ъпдейтите. Играй тези две игри офлайн без ъпдейти да ми кажеш колко доволен си останал.
Взех си трите Need for Speed за 18$, двата Battlefront-а за 7.5$, 5 Uncharted игри за 24$, Дестини 2- безплатна, For Honor -безплатна, геймпас на Xbox за две години + Xbox Live за смешните 80$ (погледни какви заглавия има в библиотеката на Xbox gamepass ). Игрите от акаунтите си ги споделям с други и няма да ти обадя колко още сума заглавия съм изиграл, благодарение на тази опция
За какво са ми тези дискове? Да ги събирам като вехтошар - вестници?
Когато реша да играя онлайн, даже съм склонен да си плащам за това, ако условията са перфектни и без значение на това, кой сървър ползвам. Но, това е,
[b]ако[b]когатоИ, ако си мислиш, че съм само аз, поразрови се из форумите и даже коментарите за игрите на десетки сайтове за продажба и ще видиш, че хората искат да си играят чрез прости локални шорткъти и несвързани с интернет, докато не решат
[b]самиКолкото до стриймингът, въпросът пак е кой държи контрола върху него - ти или някой, който във всеки един момент може да реши, че вече не иска да си му потребител.
1. Xbox технологично и софтуерно има много предимства, но Сони имаха много по-агресивни кампании и промоционални прозорци през последните 1-2 години.
2. Екслузивите на Сони бяха и все още са натискани да бъдат предлагани за много малко пари. Naughty Dog, Santa Monica, From Software, Insomniac докараха Сони дотук, където е в момента.
3. Хакнатите PS4-ки докараха страшно много народ. Сони ги устройва перфектно, защото конзолата им рязко се популяризира. Дигиталните игри в американския стор са винаги на символични цени. С изчакване се купуват пълните версии на игрите за по 5-10$. За сравнение, келешите си продават надраните дискове за по 20-30 лв (и това са игрите без никакви допълнителни ДЛС и експанжъни)
P.S. Несериозно е за член на този форум да обвиняваш компаниите, че искат потребителите да си плащат за дигитално съдържание, стрийминг и онлайн игра. Устройството в ръцете си безплатно ли го ползваш? Имаш ли представа, че поддръжката на частен сървър излиза 10000-20000$ на месец? Разработчикът на играта е този, който решава дали да се помещава при Сони или да ползва свой собствен сървър. Ако толкова не ти се дават пари, има поне едно 100 заглавия напълно безплатно да се играят на PS4: RPG, шутъри, аркадни, танкове, самолети, кораби, космически кораби, зомбита, карти, судоку... Остави ни нас глупавите консуматори да си играем на истински игри с истинска поддръжка и сравнително добри сървъри.