Още дирижабли в преноса на данни

Още дирижабли в преноса на данни
Преди известно време писахме за швейцарския проект, чиято цел е да замени всички наземни базови станции на мобилните мрежи. В САЩ не остават по-назад и също имат подобен проект, само че той е предназначен за WiFi връзка и дирижабълът не е един, а са повече. Проектът е на Джоунс -бивш мениджър от NASA, който смята, че с няколко балона с далечно управление, които ще покриват голяма територия от Земята, може да се осигури достъп до пренос на данни и гласова комуникация. Идеята всъщност води началото си от времето на "дот ком" бума, но едва сега има шансове за развитие, въпреки че Джоунс признава, че начинанието е рисковано. Тестовете за Stratellites са насрочени за по-късно през август, близо до Ел Ей. Прототипът, който е предвиден за пробните сесии, е с размер една пета от този на оригинала и струва 3 милиона долара. По време на тестовете Джоунс се надява да провери как работят частите на дирижабъла и да тества технологията като цяло. Ако всичко мине както трябва, по-късно през годината могат да започнат първите полети с дистанционно управление близо до военновъздушната база Едуардс. По време на тестовете се очаква балонът да се изкачи на около 14 000 метра над Земята и да остане там няколко часа. Предвижда се дирижаблите, предназначени за комерсиална употреба, да летят на около 20 000 метра и да остават там 18 месеца. От Space Data пък имат алтернативно виждане за употребата на балони. Те се надяват чрез тях да могат да доставят услуги в по-отдалечени райони и дори планират тестове през следващия месец в Северна Дакота. Компанията води преговори с няколко доставчици на мобилни услуги и може да пусне дирижабли в употреба догодина над Западен Тексас.
Като цяло технологията с дирижаблите има недостатъци. Не е ясно как балоните ще остават в стратосферата, тъй като досега нито едно превозно средство не е оставало там в продължение на месеци. Също така остават въпросите, свързани с ефекта, който климатичните особености в стратосферата ще окажат върху дирижабъла. Освен това за геостационарните сателити е необходима четвърт секунда, за да пропътува сигналът около 36 000 километра в двете посоки. Тази скорост е незначителна за преноса на телевизионен сигнал в една посока, но е убийствено бавна за двупосочна интернет комуникация.