Последният телефон на Ericsson и аксесоарите, които го направиха легенда

Легендарният модел T68 остава в историята с няколко важни неща. На първо място това е последният телефон на Ericsson като самостоятелен мобилен бранд преди партньорството със Sony. От друга страна е първият телефон на шведите с цветен екран, както и първият им с вградена антена. Годината е 2002 и това са важни технологични пробиви, които отличават тогавашните телефони. Малко по-късно излиза в нова версия под името Sony Ericsson T68i.

В годината на първите камерафони, мобилната фотография изисква тромави и големи устройства, но Ericsson имат по-елегантно решение. Вместо вграден панел, той може да се комбинира с допълнителната камера MCA-25 CommuniCam. Нейните характеристики и способности са невероятни за времето си - максимална резолюция 640x480 пиксела, в която можете да запазите до 14 снимки във вградената памет. Всяка снимка се записва в пълен размер за малко под 10 секунди, а прехвърлянето към паметта на телефона отнема почти половин минута.

Алтернативата са малки изображения с резолюция 80x60 пиксела или горе-долу половината на размера на модерните емоджита в iOS. Камерата можеше да запази до 200 такива малки изображения. Този модул не е революционна идея, а ъпгрейд на MCA-10, който беше използван в по-старите модели на Ericsson с черно-бели екрани. Резолюцията на този аксесоар е 352x288 пиксела. Тайната и на двата модела е, че имат оптичен визьор, така че няма значение какъв е екранът на телефона, с който ги използвате.

По-забавното е, че разглеждането на снимките от тази камера в T68 не е оптималният вариант. Въпреки че е един от малкото показващ 256 цвята, дисплеят на телефона е с резолюция едва 101x80 пиксела. Затова пък другите му функции са изключително важни - 2G свързаност, възможност за WAP, както и функции за локално прехвърляне на файлове през Bluetooth и инфрачервен порт.

С ъпдейта на Sony Ericsson T68i потребителите получиха пълна поддръжка на MMS и вграден имейл клиент. Така снимките лесно можеха да се пращат с електронна поща, за да се разгледат в пълната си прелест на компютърните монитори. Забавен факт е, че при изпращането на снимките по имейл има няколко опции за размера. Extra Large са файловете с пълната резолюция от 640x480 пиксела, докато Medium файловете са с размер 160x120 пиксела. За контекст - от максималните 0.3MP през 2002 са минали по-малко от 20 години, а днес имаме телефони със 108MP камери, които можем да изпратим до всички за секунди.

За имейлите Ericsson предлагаше друг аксесоар, който днес изглежда едновременно малко смешен, но и изненадващо актуален. Външната клавиатура Chatboard Cha-10 се свързва с телефона чрез същия порт, през който и камерата. Тя предлага пълен набор QWERTY клавиши и замества писането с T9 речника на миниатюрната клавиатура на телефона. Въпросът е дали можем да кажем, че тя е бабата на Smart Folio Keyboard за iPad, на която се радваме днес?

Ericsson отдавна не прави телефони, но продължава да е доставчик на оборудване за мобилни мрежи и освен това е една от малкото компании, които произвеждат такова за 5G. През 2002 г. обаче на мода беше задаващата се 3G свързаност и възможностите за комуникация чрез MMS, а партньорството на Ericsson със Sony трябваше да е двигател за  продажбите на 3G телефони.

Част от историята е и фактът, че Sony Ericsson T68i (заедно с Sony Ericsson P800) се появява във филм за Джеймс Бонд. Макар и да не се ползва от самия Агент 007, T68i в "Не умирай днес" дава началото на дългата история на продуктите на Sony в поредицата.

Последният модел на Ericsson е показателен за технологичното развитие през 2002 г. Актуалните за времето си екстри като интернет в движение и цветен дисплей са чудесни, но това не прави устройството особено способно по днешните стандарти. Години преди телефоните да се превърнат в мултифункционалните компютри, които познаваме сега, Ericsson T68 и неговите иновативни аксесоари всъщност дадоха ясни сигнали какво ни очаква в бъдещето.