Какво научих от Стив Джобс?

Стив Джобс ни напусна на 5 октомври 2011 година. Все още си спомням новината и огромния отзвук не само в технологичните среди, но и във всяка една медия. Джобс промени света. Сега, когато отварям новината в Mobile Bulgaria, виждам и реакцията на читателите и уважението, което имат към него. Година по-късно дори е оставен коментар, че “Apple вече е друга компания”. Не мога да не се съглася. Самият Джобс не беше просто лицето на Apple. Той беше човекът, замесен във всеки един продукт и услуга. Човекът, който не просто умееше да разказва истории, но и усещаше нуждите и страховете на потребителите, за да им даде нужния продукт. “Златните години” на Apple, когато всичко просто работеше.

Джобс винаги е бил противоречива фигура - от отношението му към служителите, през “вдъхновенията” му от продукти, чак до личния му живот. Истината е, че колкото повече четете и слушате за него, толкова по-впечатляващ и едновременно с това отблъскващ може да бъде. Джобс не е бил сред най-гениалните инженери, но е познавал хората и е знаел точно какво биха искали. Mac e вдъхновен от Xerox PARC, по-голямата част от работата по Apple I и II е дело на Стив Возняк, Macintosh е изначало идея на други инженери в Apple, бащата на iPod е Тони Фадел, а iPhone е много сериозна работа на отделни екипи и има сериозно намигване към General Magic.

 

Общото между всичко това обаче е именно Джобс, защото той е човекът с идеята за бъдещето и куража да се придържа към нея, дори когато всички останали казват, че няма как да стане.

Една от най-силните страни на Джобс е да погледне отвъд първосигналното, дори отвъд собствените си разбирания, за да възприеме нови концепции, които да отговорят на търсенето и на очакванията на потребителите. Нещо, което не успяват да направят много други ръководители в технологичния свят и съответно компаниите им днес са далеч от някогашното си величие. Това не означава, че Джобс единствен е виждал възможности за бъдещето, но той има много ясен поглед не само към едно дърво, а върху цялата гора. Той знае кои са правилните битки, тези, от които има смисъл, и кои трябва да бъдат изоставени. Много компании продължават да се бият дори когато войната е приключила, което може да е пагубно за тях. Пример за това е завръщането му в Apple през 1997 година и опростяването на продуктовото портфолио на компанията. Тогава вниманието на Apple е разпръснато из множество продукти, но Джобс го фокусира. Именно това е и съвета, който през 2006 година дава на новия изпълнителен директор на Nike - “Nike прави някои от най-добрите продукти в света. Продукти, които всеки иска. В същото време обаче произвежда и много боклуци. Просто се отърви от тях и се фокусирай върху качеството”.

Далеч съм от мисълта, че Джобс постига всичко сам. Това ме отвежда към следващия важен урок - хората около теб трябва да са истински професионалисти и експерти в това, в което трябва. Джобс не зависи само от своето собствено знание и умения, а потенциалът му да намира иновацията расте благодарение на неговите служители. Именно това трябва да е изключително важен урок за всеки - трябва да се обграждаме с хора, които са по-добри от нас, за да можем да израстваме.

Много интервюта с хора, които са работили с Джобс, разкриват още от образа му. “За човек, който се отнасяше толкова рязко с много от служителите си, Джобс знаеше как да извади най-доброто от нас, пише Джеф Кънинган в пост в Medium. Ако си истински креативен, той ти осигуряваше “безопасно място”, където да създадеш немислимото, където можеше да правиш грешки. Според Джобс критиката може да убие креативността в прекалено ранна фаза, което може да е огромна пропусната възможност.

“Съберете десет умни хора в една стая. Един или двама ще са креативните личности, двама ще решават проблеми, а останалите ще са критици. Пазете креативните хора от критиците.”

Кен Косиенда работи в Apple между 2001 и 2017 година. В есе, публикувано в Wall Street Journal, той си припомня изключително важна среща с Джобс. В нея изпълнителният директор на компанията нарича проекта на Косиенда “кучешко лайно”. Той обаче не се отчайва това и години по-късно си припомня точно колко важна е била тази остра критика. “Научих, че първата версия на нещо изцяло ново много рядко е наистина добра. Отличните резултати са последният етап от дълга поредица от опити. Освен това научих, че критиката може да бъде ефективна, дори да не е конструктивна. Стив не се притесняваше да отхвърли нещо, без да даде обяснение. Ако не харесваше нещо, просто го казваше”, добавя той.

Далеч съм от идеята, че ръководителите трябва да се държат лошо със служителите си, но ценният урок е, че егото ни понякога може да ни попречи да постигнем успех. Понякога най-сериозната и разбиваща критика може да е това, което да ни извади от летаргията и розовия свят, за да постигнем нещо наистина значимо.

Последно ще споделя още едно от важните неща, заради които винаги съм харесвал професионалиста Джобс - начинът, по който говореше и представяше продуктите. Начинът, по който изграждаше историята. Истината е, че това е изключително ценно умение. Всеки от нас има своите страхове и врагове, които могат да бъдат дори проблемът да достигнем до мейла си във важен момент. Джобс представяше продуктите на Apple като спасители. Затова и всяка презентация се очакваше с интерес, затова хардуерната част в нея беше минимална. За потребителя не е важно точно как работи нещо, а дали може да му помогне в постоянния стремеж към това да промени живота си към по-добро. Вярвам, че това важи не само за продукти и технологичния свят, а във всяко едно наше начинание.

Ще завърша с една от най-популярните реплики на Джобс, която е добре да си припомняме редовно:. “Ако днес е последният ден от живота ми, бих ли правил това, което съм намислил да правя днес? Ако отговорът е “не” в много поредни дни, знам, че трябва да променя нещо”.

Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.