Mobile Bulgaria на 20: Мобилните комуникации в България през последните 20 години

В края на 2023 Mobile Bulgaria стана на 20 години, затова 2024 ще премине под знака на тази забележителна годишнина. От една страна, 20 години не изглеждат чак толкова много, но, от друга, са цяла вечност, особено що се отнася за света на технологиите, в който нещата се променят с все по-бързи темпове.

Как преминаха последните 20 години от гледната на мобилните комуникации в България? Появиха се нови играчи, някои изчезнаха, собствеността на големите оператори беше сменена на няколко пъти, а междувременно мобилните технологии за връзка продължиха да се развиват.

В началото беше "Мобиком"

Когато Mobile Bulgaria започва своето съществуване в края на 2003 година в България оперираха два GSM оператора – "Мтел" и "Глобул". Освен тях услугите си предлагаше и аналоговия "Мобиком", който разчиташе на 1G (първо поколение) технологията NMT, но по онова време функцията му беше по-скоро затихваща с пазарен дял едва 2,3% по данни на КРС.

На "Мобиком" дължим мобифоните, които не само осигуряваха възможност за мобилна връзка, но се превърнаха и в един от символите на прехода. Компанията поддържаше и пейджинг мрежата "Мобипейдж", която предлагаше по-достъпен начин за комуникация.

Няма да се спираме в детайли за "Мобиком", защото присъствието на компанията на пазара на мобилни комуникации в България през последните 20 години е основно символично, но все пак няма как да не споменем, че това е първият мобилен оператор в страната ни.

Стартира в края на 1992 година като акционерно дружество с участието на Cable&Wireless, БТК и „Радиоелектронни системи“, но през 2005 е изкупен от БТК. През 2008 прекратява своята дейност, макар че година по-рано е получил лиценз за изграждане на цифрова мрежа по технологията CDMA (Code Division Multiple Access), която така и не е реализирана.

Изчезването на "Мобиком" от родния телекомуникационен пазар не е изненадващо, защото по това време мобилните мрежи от второ поколение (2G) на базата на стандарта GSM се разпространяват бързо в Европа и по света заради своите очевидни предимства като ползване на по-малки и по-леки крайни устройства с по-дълъг живот на батерията, повишената сигурност чрез криптиране на връзката и повишен капацитет на мрежата.

"Mтел", първата GSM мрежа в България и A1

"Мобилтел" е основана през 1994 година, но мрежата на компанията започва работа година по-късно – тя е първата в страната, която е базирана на стандарта GSM. В началото търговската марка е "Цитрон", а през първите години от съществуването й стават няколко промени в собствеността на компанията.

През 2004 "Мтел" започва да предлага мобилен интернет и WAP през GPRS. Ценообразуването за мегабайт е стъпаловидно, като започва от 4 лв. и достига до 1 лв. Това показва колко са се променили нещата през следващите 20 години, защото на разположение вече имаме гигабайти мобилни данни.

През 2005 година идва нова промяна в собствеността на "Мобилтел", след като срещу 1.6 милиарда евро тя става собственост на австрийската Telekom Austria. По това време "Мтел" обслужва 3.14 милиона клиенти и има пазарен дял от близо 64%. През същата година "Мобилтел", "Космо България Мобайл" и БТК получиха UMTS лицензи и започнаха да работят по мрежите си от трето поколение, които заработиха с ограничено покритие през следващата година.

През 2006 година "Мтел" пусна новата търговска марка Loop, която беше насочена към потребителите на възраст до 26 години и се предлагаше до 2018 г. Стартът на услугата беше с предложение за разговори на цена 1 ст./мин в мрежата на Loop, а освен това имаше изискване за минимално месечно потребление, зависещо от възрастта на потребителя.

През 2009 компанията успя да изпревари останалите оператори и първа в страната започна да предлага HSPA+ мрежа със скорост на изтегляне на данни до 21 Mbps. През същата година компанията отчете 300% ръст на клиентите на своята услуга за пренос на данни. През 2010 беше обявена сделката за придобиване на Спектър Нет и Мегалан, след което "Мтел" започна да предлага фиксиран интернет и телевизия.

В края на 2011 "Мтел" въведе новата марка bob, чието основно предложение разчиташе на максимално опростена тарифа без месечна такса, без сключване на дългосрочен договор и без скрити условия. В началото минута разговор към всички мрежи и SMS струваха 12 ст. Компанията започна и тестовете на 4G мрежа с ограничено предлагане за бизнес клиенти, но комерсиалният старт на услугата дойде цели 5 години по-късно – през 2016.

През лятото на 2015 "Мтел" придоби кабелния оператор blizoo, а в началото на 2017 стартира собствени спортни телевизионни канали с марката MAX Sport. С времето предложенията се разшириха и вече включат 4 отделни канала, покриващи разнообразни спортове. През 2016 пък заработи 4G мрежата на компанията.

През май 2018 "Мтел" официално се преименува на A1 България, промени логото си и започна да предлага нови продукти, включително и разнообразни дигитални услуги. В края на 2020 година А1 даде старт на своята комерсиална 5G мрежа, като заяви, че тя е единствената истинска в страната, тъй като работи с 5G честоти в спектъра от 3,6GHz и с 5G базови станции, за разлика от други решения като динамичното споделяне на спектъра (DSS).

От Globul през Telenor до Yettel

Вторият GSM оператор в България започна работа през есента на 2001 година под името Globul, а зад него стоеше компанията "Космо България Мобайл". През лятото на 2005 Cosmote Group закупи 100% oт акциите на КБМ, а почти по същото време беше отчетен двумилионният абонат, който получи два милиона минути за разговори в мрежата на оператора.

През есента на 2006 година, когато официално стартира своята 3G мрежа, компанията представи в България и разработената от японския оператор NTT DoCoMo услуга i-mode, която продължи да предлага до пролетта на 2010.

През 2013 година норвежката компания Telenor Group закупи компанията и веригата магазини Germanos за 717 милиона евро. По това време Globul имаше 4,5 милиона абоната и пазарен дял от 36%. Старото име беше запазено до ноември 2014, когато беше променено на Telenor.

Норвежците останаха собственици 5 години, а през 2018 година решиха да се изтеглят от региона, като продадоха своите оператори в Унгария, Сърбия, Черна гора и България на чешкото инвестиционно дружество PPF Group за сумата от 2.8 милиарда евро. Компанията продължи да ползва името и логото на Telenor до 2022 година, когато беше прекръстена на Yettel.

Операторът предложи първи GPRS услуги на българския пазар, а през 2004 година стана първата телекомуникационна компания с пълно покритие в софийското метро. През 2009 компанията за първи път сред родните оператори предложи на българските потребители и възможност да закупят iPhone. В края на 2015 година Telenor пусна първата 4G мрежа в страната, с което изпревари с няколко месеца другите оператори, а през лятото на 2021 даде официален старт и на своята 5G мрежа.

VIVACOM започна като Vivatel

През 2004 година приключват продължилите десетилетие опити за приватизацията на БТК, а през лятото компанията получи лиценз за трети мобилен оператор без провеждане на търг, което в известна степен е истинското начало на Vivacom. След получаване на лиценза БТК започва да изгражда своята мобилна мрежа и прави първи тестов разговор, а освен това обещава да предложи 20% по-ниски цени на мобилните услуги.

Третият мобилен оператор получи търговското име vivatel и започна да предлага услугите си в началото на ноември 2005. За два месеца компанията успя да привлече 100 000 клиенти, за което помогна и кампанията за пълно възстановяване на изразходваните средства за предплатени мобилни услуги за този период. Ползващите предплатени услуги можеха да се обаждат навсякъде в България за 37 стотинки на минута (без ДДС), както и да изпращат SMS на цена 16 ст.

През 2007 година американската компания American International Group (AIG) придоби мажоритарен дял от БТК чрез свой инвестиционен фонд. Купувачът получи 65% от телекома срещу 1.08 милиарда евро, а след това придоби още 25% от БТК, което оцени компанията на 1.66 милиарда евро. Продавач беше исландският милиардер Тор Бьорголфсон.

В началото на 2009 приключи сливането на БТК с дъщерното дружество БТК Мобайл (Vivatel) с цел подобряване на ефективността на управлението и оптимизиране на разходите. През есента е обявена и новата търговска марка на компанията - използваната и досега VIVACOM.

През 2016 започна работа комерсиалната 4G мрежа на VIVACOM, а до идването на 5G минават още 6 години – тази мрежа на компанията беше активирана за крайни клиенти през есента на 2020. VIVACOM стана първият оператор в България с 5G мрежа, като успя да изпревари с два месеца подобната новина на A1.

Другите опити

През годините имаше и други опити за навлизане на българския телекомуникационен пазар от други играчи, но до един те не бяха успешни. През 2007 например "Макс Телеком" стартира официално своята мрежа, базирана на технологията WiMAX. Няколко години по-късно, през пролетта на 2013 "Макс Телеком" беше придобита от базирания в Лондон инвеститор Даниел Купсин, който инвестира в развитие на 4G LTE мрежата на компанията, което през 2014 се ребрандира на "Макс".

През 2015 "Мтел" и "Макс" подписаха договор за национален роуминг с първото подобно споразумение за споделяне на мрежи на българския пазар, което обаче така и не заработи реално. По-късно същата година компанията обаче пусна своя гласова услуга, която ползваше OTT (over the top) решение с допълнително приложение за разговори.

Към 2016 мрежата на "Макс" вече обхващаше 60% от градското население на страната, но през 2017 Купсин напусна страната, прехвърли собствеността на компанията и остави по-голямата част от служителите без заплати. През 2018 година "Макс" беше обявена в несъстоятелност.

Въпреки че националният роуминг между "Мтел" и "Макс" не заработи, потребителите на "Макс" успяха да се свържат с друга LTE мрежа – тази на "Булсатком". Тази компания, която е по-популярна със своята сателитна телевизионна услуга, също получи лиценз и честоти за предлагане на мобилна услуга, но предложението беше силно ограничено като обхват.

Нейната мобилна гласова услуга стартира през 2017 и също ползваше OTT (over the top) решение с допълнителното приложение, работещо върху LTE мрежата. След много перипетии, финансови проблеми и оздравителни процедури в крайна сметка в началото на тази година "Булсатком" стана част от VIVACOM.

Как ще се променят мобилните комуникации през следващите 20 години? Вече имаме представа какво да очакваме и ще се спрем на това в следващ материал, но едно е сигурно - светът ще става все по-свързан.

Mobile Bulgaria на 20: Как се промени дизайнът на сайта през годините?

Кампанията "20 години Mobile Bulgaria" е с подкрепата на Vivacom