Mobile Bulgaria на 20: Паметни технологии и марки, които вече не съществуват

Точно преди 20 години, когато Mobile Bulgaria стартираше, мобилният пазар също правеше първите си сериозни крачки към масовия потребител. Оттогава досега много технологии обаче излязоха от употреба, а паметни производители на телефони трябваше да се преструктурират, за да отговорят на динамиката на индустрията.

Кои мрежови технологии изчезнаха?

1G мрежите

Първата мобилна мрежа в България беше създадена през 1992 година от компанията Мобиком, която беше изградила мрежа по стандарта NMT-450. Тогава в света действаха два стандарта от първо поколение – американската AMPS и скандинавската NMT, като първата беше по-популярна в Америка и Азия, а другата – в Европа.

NMT е съкращение от Nordic Mobile Telephone (скандинавски мобилен телефон) и почти всички телефони бяха произведени от скандинавски компании – Nokia (тогава с името Mobira) и Ericsson.

Тези две решения бяха изцяло аналогови и с много недостатъци, като връзките не бяха криптирани и лесно можеха да се подслушват с обикновено радио, което можеше да се настрои на честота 450 Mhz. Въпреки всичко, това бяха първите истински мобилни телефони в България.

След старта на второто поколение мрежа GSM в България интересът към Мобиком спадна и компанията спря мрежата през 2008 година

2G и 3G мрежите

Въпреки че 2G и 3G мрежите са все още в експлоатация, техният край вече е на хоризонта дори и в България. GSM мрежите от второ поколение донесоха основите на комуникацията както я познаваме и днес.

За първи път разговорите бяха криптирани и не можеха да се подслушват лесно, а мрежите имаха по-голям капацитет и мобилните телефони станаха масови, с покритие в цялата държава. Второто поколение донесе и интернет възможности в мобилните телефони, макар и все още много по-бавен от стационарните решения.

3G мрежите надградиха предишното поколение с още по-бърз интернет, по-голям капацитет и още по-масово използване на мобилните телефони. В това поколение видяхме и първите смартфони с iOS и Android, както и възможности за видеоразговори и пренос на значително по-голямо количество информация.

В много части по света като например САЩ, Япония, Австралия и други по-развити държави, вече няма 2G и 3G  мрежи, а в Европа се очаква в близките години това също да се случи. В двете най-населени държави Китай и Индия също очакваме до 1-2 години честотите да бъдат пренасочени към 4G и 5G.

И тук може би си задавате въпроса - дали краят на 4G също е на хоризонта за сметка на 5G?

Абонатите на 5G по света се увеличават с всяка изминала минута, но 4G все още има дълги години експлоатационен живот, като очакваме всяка година милиони IoT устройства да използват тези технологии. Това включва касови апарати, умни сензори, осветление, светофари, камери и още всякакви малки свързани устройства.

Кои брандове изчезнаха?

Nokia

Макар че доскоро компанията HMD произвеждаше смартфони под марката Nokia, през първите 10-15 години на този век брандът беше синоним на иновация, оригиналност и напредничаво мислене. Много модели на финландския гигант просто бяха изпреварили времето си и определено това бяха много интересни години за тази индустрия.

За разлика от днес, когато всеки телефон е само един дисплей отпред, тогава почти всеки имаше отличителни черти, дизайни и характеристики. Някои бяха скъпи и минималистични (Nokia 8800 и разновидностите му), други с марката Vertu бяха с диаманти и златно покритие, трети бяха бизнес ориентирани с QWERTY клавиатура, четвърти бяха пък с подобрени музикални възможности за по-млади потребители, накратко - имаше телефон за всеки.

Да ви подсетя само за част от паметните телефони на Nokia: Nokia N95, Nokia N8, Nokia 5800 XpressMusic, Nokia 6600, Nokia E71, Nokia N97 и Nokia 9500 Communicator.

За съжаление, тяхната платформа Symbian не смогна на голямата конкуренция в индустрията от страна на Apple и Google, които бяха вложили огромни средства да направят мобилни платформи от следващо поколение и успяха да направят олигопола между Android и iOS, който познаваме в момента.

Накрая звеното за мобилни телефони на Nokia беше придобито от Microsoft с идеята да наложи Windows Phone като трети играч на пазара, но тези опити не постигнаха успех. След това служители от Nokia основаха компанията HMD Global, която дълго време произвеждаше смартфони и обикновени телефони под марката Nokia, но от тази година смартфоните вече носят марката HMD.

Sony Ericsson

През 2001 г. Sony и Ericsson решават да обединят своите усилия в мобилните комуникации, за да се конкурират по-добре с големите играчи на пазара като Nokia и Motorola. Така се създава Sony Ericsson, съвместно предприятие, което комбинира технологиите на Sony и телекомуникационния опит на Ericsson.

Първият телефон на марката е  Sony Ericsson - T68i. Това устройство включва цветен дисплей и Bluetooth свързаност, което го прави един от най-иновативните телефони на своето време. Към него за първи път видяхме и допълнителен модул за камера, като за първи път компактен мобилен телефон можеше да прави снимки.

През 2003 Sony Ericsson пуска P800, един от първите смартфони с тъчскрийн, базиран на Symbian OS. Той разполага с голям цветен дисплей и мултимедийни функции, включително камера и MP3 плеър.

През 2005 компанията лансира серията Walkman телефони (като W800), които комбинираха функционалността на музикален плеър и мобилен телефон. Тази линия става изключително популярна сред потребителите, които търсят устройства за забавление и комуникация.

През 2006 година се появиха телефоните от серията Cyber-shot, които са насочени към потребителите, търсещи добри фотографски възможности в мобилен телефон. Телефоните от тази серия са известни със своите способни камери и функции за редактиране на снимки.

През 2012 г. Sony придобива дела на Ericsson в съвместното предприятие и компанията е преименувана на Sony Mobile Communications. С тази стъпка Sony поема пълен контрол над бизнеса с мобилни телефони и започва да развива собствената си марка в света на смартфоните, както ги познаваме и до днес.

Blackberry

Канадската компания Research in Motion (RIM) произвеждаше мобилни телефони под марката BlackBerry почти ексклузивно за бизнес абонати. Марката достигна своя връх през 2010 година, когато в световен мащаб имаше към 43% пазарен дял при смартфоните, което беше страшно много.

Основната функция беше фокусирана върху постоянния достъп до e-mail и това беше изключително привлекателно за всички работещи хора, които навлизаха в новия век по-свързани отвсякога. Компанията беше разработила и месинджъра BBM (BlackBerry Messenger), който беше стандарт за размяна на съобщения между потребителите на BlackBerry и реално беше първото масово решение за размяна на съобщения в реално време, но не през SMS, а през интернет. Това реално беше и първото подобие на популярните приложения за комуникация като WhatsApp, които познаваме и днес.

За съжаление на канадската компания обаче, индустрията набързо се промени и тя не успя да влезе в темпото на iOS и Android, които освен постоянна бизнес свързаност предлагаха и много други екстри за забавление, снимане, удобен интерфейс и пълноценна връзка със света чрез хилядите приложения, които можеха да се инсталират на тях. 

HTC

Тайванската компания HTC беше сигурно най-големият поддръжник на платформата Windows Mobile, която целеше да продължи Windows изживяването от компютъра в мобилния телефон. Microsoft обаче не успя да се справи с конкуренцията от Android и iOS и тази платформа завърши безславно към края на първото десетилетие от този век. След краха на Windows Phone компанията се ориентира към производството на смартфони с Android.

HTC ще остане завинаги в историята и като производител на първия смартфон с Android в масово производство, който носеше името HTC Dream. След тях последваха паметни телефони като Magic, Desire, Hero, One (M7) и други. 

През второто десетилетие обаче последваха турбулентни години за компанията, като в производството на смартфони с Android навлязоха гиганти като Samsung, LG и много китайски брандове. За съжаление, HTC не успя да издържи на големия натиск и тайванската компания остана в историята, но записана със златни букви.

Mobile Bulgaria на 20

Тази статия стана прекалено дълга, за да поберем всичко, което излезе от употреба през последните 20 години. Това е индустрията, която претърпя огромно развитие в последните няколко години и бъдещето се очертава да е още по-интересно.

Нека само ви дам една друга перспектива колко мащабно е развитието. В началото на този век ползвахме мобилен интернет със скорост от 9.6 kbps, което би прехвърлило една снимка от днешен актуален смартфон (5MB) за 1 час и 10 минути, а при днешните максимални скорости на 5G мрежите в България от около 2Gbps, това може да се случи за 0.02 секунди. Толкова голяма е разликата и между първите мобилни телефони и днешните смартфони в производителност и възможности.

Какво ще ни предложи индустрията следващите 20 години - предстои да разберем. Ние се надяваме все още да сме заедно с вас, за да ви информираме винаги първи за всичко ново в света на мобилните комуникации.

В другите ни статии от категорията "Mobile Bulgaria на 20" можете да видите и още интересни данни, които извадихме за вас по случай нашия 20-и рожден ден.

Кампанията "20 години Mobile Bulgaria" е с подкрепата на Vivacom