Новите чипове на Broadcom ще осигурят по-прецизно позициониране

Съвременните смартфони и таблети осигуряват бърз начин за намиране на търсената от нас дестинация. Това е възможно благодарение на комбинацията от технологии за позициониране и навигационен софтуер. Понякога обаче поради несъвършенствата на технологията и недостатъчната прецизност можем да пропуснем някой завой и така да удължим излишно пътуването си. Този проблем може да изчезне в близко бъдеще благодарение на нов чип от Broadcom. Очаква се той да подобри точността на позициониране от сегашните 5 метра до едва 30 см. Сред останалите подобрения е и намалената наполовина консумация на енергия, което е добре дошло за смартфоните, които не издържат много време при използване на навигационен софтуер.

Чипът BCM47755 все още не е в масово производство, но се очаква да се появи в устройства през следващата година и най-вероятно първоначално в смартфони от висок клас. За да разберем как работи чипът, трябва да започнем от базовата схема на функциониране на глобалните навигационни сателитни системи (GNSS), сред които са GPS, Galileo, QZSS и Glonass. При тях позицията се определя чрез изчисляване на разстоянието на приемника до три или повече сателита. За целта сателитите изпращат съобщение с L1 сигнал, което включва местоположението на сателита, часът и идентификационна позивна. По-новото поколение сателити използват и по-сложен сигнал, наречен L5, който се излъчва на различна честота. Приемникът използва сигналите, за да определи разстоянието си до всеки един от сателитите, а това става чрез засичане на времето, за което пристига сигналът.

Приемникът на Broadcom се свързва първо към сателити с L1 сигнал и след това допълнително подобрява изчисленията си чрез L5. Вторият тип е по-точен при позициониране в градски условия поради по-слабите отклонения, които дава при наличие на отразяващи повърхности. Чипът използва и информация от мобилния оператор за постигане на още по-голяма точност. Реализацията на подобно решение е възможна едва сега, тъй като вече има достатъчно на брой сателити (около 30), подаващи L5 сигнал.

За постигане на по-високо ниво на енергийна ефективност, чипът се произвежда по 28 nm процес и използва двупроцесорен сензорен хъб с архитектура big.LITTLE, която комбинира мощно с енергийно ефективно ядро (Cortex M-4 и Cortex M-0). Сензорните хъбове вземат необработените данни от системните сензори и след обработка подават само нужната информация към основния процесор. По този начин хъбът поема голяма част от изчислителното натоварване от основния процесор. Като пример можем да посочим как сензорният хъб наблюдава данните от акселерометъра, като следи дали сте обърнали телефона си от вертикална в хоризонтална ориентация и след това изпраща разбираем сигнал за това към процесора.

Източник: IEEE Spectrum