HTC Desire Z
Третият представител на серията Desire на HTC, който заедно с Desire HD дебютира през септември, е моделът Desire Z. И макар че има общи черти с другите два смартфона, той се отличава както от тях, така и от по-голямата част устройства с Android на пазара. Основната причина за това, разбира се, е неговата QWERTY клавиатура - екстра, която не е често срещана при телефоните с платформата на Google. Както писахме, когато разгледахме Desire HD, HTC вече има пълна гама от смартфони от висок клас за потребители с различни нужди - мултимедийния DHD с голям екран и по-компактните Desire Z с хардуерна клавиатура и Desire.
Desire Z не е сред най-леките смартфони и теглото от 180 грама, което е по-голямо дори от това на Desire HD, го доказва. Обяснението се крие в конструкцията на корпуса - екранът се обточва от метална лента, механизмът на отваряне и задният панел, който се освобождава чрез специален бутон, също са метални. Останалите пластмасови детайли са с меко на допир покритие и като цяло комбинацията работи добре, позволява удобното захващане на устройството и оставя цялостно усещане за стабилност. Бутоните върху корпуса са малко, но сред тях има един, който рядко се среща при Android - бутон за активиране на камерата, което според нас е голям плюс. Както и при Desire HD, характерните за платформата бутони върху предния панел са сензорни, което не се хареса особено, но пък към тях е добавен и оптичен тракпад, който липсва в DHD, но познаваме от Desire, макар и с различна форма. Проблем със сензорните бутони върху предния панел може да създаде тяхната близост с долния ред бутони от интерфейса - понякога ги натискахме случайно.
Стигаме до механизма за отваряне на клавиатурата, който вече повдигна различни въпроси. Той дава името на телефона, тъй като според HTC е патентован като "Z механизъм". За разлика от много от другите телефони със слайд форма, двете части на Desire Z не се разделят само с приплъзване. При движението екранът се повдига и премества, до голяма степен както при Nokia N97/N97 mini, но след това не застава под ъгъл, а успоредно на клавиатурата. Механизмът не използва никакви пружини, което някои потребители могат и да не харесат, тъй като в определени положения силата на гравитацията е достатъчна, за да затвори или отвори екрана. Например, ако решите да пишете с вертикално изправен телефон (докато сте легнали), ще се наложи да придържате екрана с пръсти. Това е особен случай, с който много от потребителите едва ли ще се сблъскат, но все пак бихме желали механизмът да е малко по-стегнат, за да може екранът да остава отворен. В ежедневната употреба също се случва да се затвори сам - например, докато го подавате на някого в отворено положение или искате да го оставите върху масата. При такива устройства обикновено е проблем малкото разстояние между най-горния ред бутони и екрана, но в случая разстоянието е достатъчно за комфортна употреба. Самите бутони са големи и удобни за използване, което се дължи и на хода им при натискане, имат подсветка и като цяло се представят добре, но все пак не очаквайте да пишете със скоростта, с която набирате в компютъра си. Още един плюс е възможността за пълна кирилизация, която дава приложението Bulgarian Keyboard от Android Market. То осигурява и опция за превключване между български и английски с клавишна комбинация. Клавиатурата има два Shift и два Fn бутона, така че можете да превключвате символите с ляв или десен палец, което е определен плюс. Освен това включва бутони, чиято функция може да бъде персонализирана според предпочитанията, но това не е всичко. На практика можете да асоциирате определено приложение с всеки бутон с буква от азбуката.
За промените в новия HTC Sense вече писахме, когато стана дума за Desire HD, така че няма да се спираме подробно на него. Все пак няма как да не посочим, че в Desire Z интерфейсът на HTC вече може да работи и в хоризонтален режим, като иконите се завъртат автоматично при отваряне на клавиатурата. Възможностите за персонализация са изключително големи, като освен 7 екрана за поставяне на уиджети и връзки към приложения на разположение са и различни теми, с които да промените изгледа на Sense. Разбира се, присъства и интеграция с портала HTСSense.com, за която вече писахме при Desire HD. Тъй като платформата е Android 2.2, очаквайте и полезни допълнения като работа с Flash съдържание в браузъра, работа с повече от един акаунт в Google и възможност за превръщане на телефона в Wi-Fi точка за безжично споделяне на мобилния интернет.
Примерни снимки:
http://www.mobilebulgaria.com/uploads/data/2011/01/file_529.rar
Примерно видео:
http://www.mobilebulgaria.com/uploads/data/2011/01/file_530.rar
http://www.mobilebulgaria.com/uploads/data/2011/01/file_531.rar
В мултимедийно отношение положението е подобно на това в Desire HD, но все пак има някои разлики. Телефонът не поддържа аудиотехнологиите Dolby Mobile и SRS и освен това не е DivX сертифициран, което означава, че няма да може да възпроизвежда неконвертирано видео, като DHD. Останалото е същото - плеърът е атрактивен, върху екрана в заключено положение са достъпни бутони за управление на плейбека и освен това получавате възможност за безжичен стрийминг на съдържание чрез технологията DLNA. Имайте предвид, че броят на поддържаните видеоформати е ограничен.
Видео галерия
Апарат и управление
На пръв поглед смартфонът изостава по отношение на хардуерните си възможности спрямо другите два модела, които са с 1GHz процесор, докато Desire Z има основен чип с тактова честота 800MHz. Това обаче съвсем не е така, тъй като, подобно на DHD, в него се намира чипсет Snapdragon от второ поколение, който не само е по-икономичен, но и осигурява висока производителност, напълно сравнима с тази на по-старите чипове с по-висока честота. Работата на последната версия на интерфейса Sense, която е инсталирана над Android 2.2, е плавна и бърза, а за това помага и RAM паметта в обем 512MB, която е по-малко от тази в Desire HD, но все пак е сравнима с тази в останалите актуални смартфони с Android от този клас.Desire Z не е сред най-леките смартфони и теглото от 180 грама, което е по-голямо дори от това на Desire HD, го доказва. Обяснението се крие в конструкцията на корпуса - екранът се обточва от метална лента, механизмът на отваряне и задният панел, който се освобождава чрез специален бутон, също са метални. Останалите пластмасови детайли са с меко на допир покритие и като цяло комбинацията работи добре, позволява удобното захващане на устройството и оставя цялостно усещане за стабилност. Бутоните върху корпуса са малко, но сред тях има един, който рядко се среща при Android - бутон за активиране на камерата, което според нас е голям плюс. Както и при Desire HD, характерните за платформата бутони върху предния панел са сензорни, което не се хареса особено, но пък към тях е добавен и оптичен тракпад, който липсва в DHD, но познаваме от Desire, макар и с различна форма. Проблем със сензорните бутони върху предния панел може да създаде тяхната близост с долния ред бутони от интерфейса - понякога ги натискахме случайно.
Стигаме до механизма за отваряне на клавиатурата, който вече повдигна различни въпроси. Той дава името на телефона, тъй като според HTC е патентован като "Z механизъм". За разлика от много от другите телефони със слайд форма, двете части на Desire Z не се разделят само с приплъзване. При движението екранът се повдига и премества, до голяма степен както при Nokia N97/N97 mini, но след това не застава под ъгъл, а успоредно на клавиатурата. Механизмът не използва никакви пружини, което някои потребители могат и да не харесат, тъй като в определени положения силата на гравитацията е достатъчна, за да затвори или отвори екрана. Например, ако решите да пишете с вертикално изправен телефон (докато сте легнали), ще се наложи да придържате екрана с пръсти. Това е особен случай, с който много от потребителите едва ли ще се сблъскат, но все пак бихме желали механизмът да е малко по-стегнат, за да може екранът да остава отворен. В ежедневната употреба също се случва да се затвори сам - например, докато го подавате на някого в отворено положение или искате да го оставите върху масата. При такива устройства обикновено е проблем малкото разстояние между най-горния ред бутони и екрана, но в случая разстоянието е достатъчно за комфортна употреба. Самите бутони са големи и удобни за използване, което се дължи и на хода им при натискане, имат подсветка и като цяло се представят добре, но все пак не очаквайте да пишете със скоростта, с която набирате в компютъра си. Още един плюс е възможността за пълна кирилизация, която дава приложението Bulgarian Keyboard от Android Market. То осигурява и опция за превключване между български и английски с клавишна комбинация. Клавиатурата има два Shift и два Fn бутона, така че можете да превключвате символите с ляв или десен палец, което е определен плюс. Освен това включва бутони, чиято функция може да бъде персонализирана според предпочитанията, но това не е всичко. На практика можете да асоциирате определено приложение с всеки бутон с буква от азбуката.
Дисплей и интерфейс
Екранът е с диагонал 3,7" и предлага резолюция от 800 x 480 пиксела - параметри като тези в оригиналното издание на Desire. Технологията, по която е изработен, вече е Super LCD вместо AMOLED - ако си спомняте, HTC започна да използва такива панели и в Desire. Осигурява добри цветопредаване, яркост и контраст и има голям ъгъл на видимост. Резкостта на изображението също е много добра и на практика превъзхожда тази в моделите на Desire с AMOLED екран. Това се дължи на конфигурацията на ниво пиксели - докато S-LCD е с RGB подредба на пикселите, AMOLED панелът, който е производство на Samsung, използва Pentile матрица. Направи ни впечатление, че на пръв поглед Desire Z е с по-качествен дисплей от Desire HD по отношение на цветопредаване и ъгъл на видимост. Чувствителността на сензорния екран е много добра и в това отношение няма от какво да се оплачем, а ако искате да управлявате телефона, без да докосвате екрана, можете да разчитате на оптичния навигационен бутон.За промените в новия HTC Sense вече писахме, когато стана дума за Desire HD, така че няма да се спираме подробно на него. Все пак няма как да не посочим, че в Desire Z интерфейсът на HTC вече може да работи и в хоризонтален режим, като иконите се завъртат автоматично при отваряне на клавиатурата. Възможностите за персонализация са изключително големи, като освен 7 екрана за поставяне на уиджети и връзки към приложения на разположение са и различни теми, с които да промените изгледа на Sense. Разбира се, присъства и интеграция с портала HTСSense.com, за която вече писахме при Desire HD. Тъй като платформата е Android 2.2, очаквайте и полезни допълнения като работа с Flash съдържание в браузъра, работа с повече от един акаунт в Google и възможност за превръщане на телефона в Wi-Fi точка за безжично споделяне на мобилния интернет.
Камера
Камерата е с резолюция 5МР и освен с автофокус е оборудвана и с LED светкавица. Понякога можете да направите добри снимки с нея, но не очаквайте някакво особено представяне, ако наоколо няма достатъчно светлина. Светкавицата също не може да осигури кой знае колко допълнителна светлина за работа в слабоосветени условия, но пък нека не забравяме, че телефонът все пак не е с мултимедийна насоченост. Записваното видео е с резолюция 720р и с кадрова честота около 30fps, която често намалява значително при снимане. Основната забележка в случая е качеството на записвания звук, което е доста ниско. Иначе телефонът позволява префокусиране по време на видео при докосване на екрана, което е приятно допълнение. Наскоро видяхме тази екстра и в Desire HD.Примерни снимки:
http://www.mobilebulgaria.com/uploads/data/2011/01/file_529.rar
Примерно видео:
http://www.mobilebulgaria.com/uploads/data/2011/01/file_530.rar
http://www.mobilebulgaria.com/uploads/data/2011/01/file_531.rar
Мултимедия, игри и приложения
Браузърът се представя много добре, работи бързо и осигурява удобен начин за сърфиране онлайн. Не се отличава от този в Desire HD, като основната разлика идва от размера на екрана - много по-комфортно е да разглеждате сайтове върху 4,3" дисплей, отколкото върху 3,7". Flash съдържанието се показва коректно, но ако не искате да го виждате, можете да го изключите от настройките. Друга от големите промени е засегнала навигационното приложение, но за това говорихме в текста за Desire HD. Може да го намерите http://www.mobilebulgaria.com/tests/130/htc-desire-hd .В мултимедийно отношение положението е подобно на това в Desire HD, но все пак има някои разлики. Телефонът не поддържа аудиотехнологиите Dolby Mobile и SRS и освен това не е DivX сертифициран, което означава, че няма да може да възпроизвежда неконвертирано видео, като DHD. Останалото е същото - плеърът е атрактивен, върху екрана в заключено положение са достъпни бутони за управление на плейбека и освен това получавате възможност за безжичен стрийминг на съдържание чрез технологията DLNA. Имайте предвид, че броят на поддържаните видеоформати е ограничен.
