5 мита за 5G, които трябва да забравим възможно най-бързо

Към днешна дата и трите мобилни оператора у нас – А1, Telenor и VIVACOM, вече проведоха тестове на част от възможностите на 5G мрежите и декларираха интерес да инвестират в изграждането на мрежите от най-новото поколение мобилни комуникации. Преди да започнат да правят това обаче, операторите обясниха, че е необходимо да се случат (най-общо) няколко неща: държавата да освободи необходимия радиочестотен спектър (например в т. нар. ниски честоти 700 и 800 MHz), да намали цената на лицензите за ползването на спектъра, както и да бъдат направени някои промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), така че да могат по-лесно и по-бързо да ъпгрейдват съществуващите си базови станции.

По всичко личи, че има воля да се откликне на призивите на бизнеса, но тепърва предстои да видим в каква степен и колко бързо.
Докато стане това и след като на тестовете на операторите видяхме примери за различни приложения на 5G, дискусиите между потребителите на мобилни услуги се развихриха и в тях ясно се очертаха няколко „мита“ за 5G, които няма да е зле да разсеем, преди да са заработили първите комерсиални 5G базови станции.

С 5G просто ще имаме още по-бърз интернет на смартфоните си

Да, с 5G мобилният интернет (този, който ползваме с мобилните си телефони), потенциално може да бъде 100 пъти по-бърз от мобилния интернет през 4G. Изтеглянето на филми и музика ще е буквално светкавично – вместо за няколко минути ще сваляме двучасов филм за половин минута или дори по-малко. 5G обаче e технология, която ще бъде важна заради много други неща, които обикновеният потребител няма да ползва пряко, но въпреки това са от голямо значение за него. Например 5G ще бъде от огромна полза за самоуправляващите се автомобили и е съществен елемент за развитието на интернета на нещата (IoT). Много е вероятно умните телевизори или хладилници да започнат да ползват 5G още преди собствениците си.

5G не е нищо повече от скорост

Всъщност това е отчасти вярно, но далеч не описва всички ползи на 5G. Наистина, с 5G ще се обменя огромно количество данни за изключително кратко време. Истинската прелест на 5G обаче е в това колко бързо може потребителят да достигне до тези данни. Става дума за така нареченото времезакъснение (latency), тоест времето, което е нужно на мрежата да предаде желанието на потребителя до съответната програма или масив от данни. Едно лесно обяснение на това времезакъснение е, че това е времето между момента, в който играч на видео игра натиска бутона на джойстика, и мига, в който героят му на екрана на телевизора реагира.

Мобилните мрежи все още невинаги предлагат достатъчно ниско времезакъснение, макар че напредъкът в това отношение е огромен. Но ако си представим значението на това свойство не в сферата на видеоигрите, а например в дистанционната медицина, нещата стават несравнимо по-сериозни, защото (поне на теория), с 5G ще бъде напълно възможно неврохирург в Ню Йорк да прави операция на пациент в София с помощта на специален робот, каквито вече има. По същата причина, ниското времезакъснение прави 5G особено интересна технология за производителите на самоуправляващи се автомобили, които ще трябва да могат да реагират наистина светкавично на промените в ситуацията на пътя.

5G е от полза единствено за телекомите и бизнеса

Да, индустриите и самите телекоми ще бъдат сред основните играчи в този сегмент и това е съвсем естествено. Но кумулативният ефект от въвеждането на 5G върху световната икономика се очаква да бъде наистина огромен и на практика да се отрази на живота на абсолютно всеки потребител. Освен вече споменатите примери от гейминг индустрията, медицината и автомобилостроенето, 5G се очаква да бъде от съществено значение и за минната индустрия (дори в България руда се копае с дистанционно управлявани машини), шоубизнеса (два от операторите ни показаха възможностите за това), туризма и не последно място за земеделието – индустрията, която осигурява храната ни.

С 5G става напълно възможно дистанционното управление на метеорологични дронове и огромно количество сензори за състоянието на почвата и културите, както и на много безпилотни трактори, комбайни и друга земеделска техника едновременно. 5G ще позволи на правителства и компании да поръчат на своя оператор изграждането на напълно автономна, затворена и с висока степен на сигурност мобилна мрежа само за тях, да речем на територията на голям завод, петролна рафинерия или военна база. Но има и още нещо – възможностите, които 5G предлага, са и предпоставка за възникване на нови професии, нови видове услуги, а защо не и на цели нови индустрии.

5G много скоро ще замени всички други G-та

На теория, това всъщност е вярно. Но само наполовина, защото със сигурност няма да е скоро и вероятно ще мине цяло десетилетие, преди това изобщо да започне да се случва. Причината е, че за 5G трябва тепърва да се строи много нова инфраструктура, която поради спецификите и принципите на работа на технологията, трябва да бъде наистина близо до този, който ще я ползва. Това изисква съществени инвестиции от мобилните оператори, но също така изисква промени в начина, по който се строят градовете и отделните сгради в тях. А за това е нужно време. Съвсем логично е да очакваме, че подобно на 4G и 5G първо ще се появи в най-големите населени места и около най-натоварените пътища, така че останалите G-та още дълго време ще бъдат необходими в останалите райони.

5G е опасно за здравето

Ако се проследи дискусията за 5G в социалните мрежи и пресата, това определено е една от основните теми. Ако оставим настрана смехотворните и фалшиви новини за гълъби, умрели по време на тестове на 5G, остават фактите. Например, че радиочестотите, на които работят мобилните комуникации, включително 5G, не са йонизиращи, тоест не могат да увредят организма на човек или животно. Това се потвърждава от около половин век научни изследвания, според които няма доказателства за вреда от излъчванията на мобилните мрежи и мобилните телефони. Така поне твърдят Световната здравна организация, съответните институции на ЕС и Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP), която пък определя нормите за пределните нива на електромагнитни излъчвания.

Всички държави в света се ръководят от препоръките на ICNIRP, когато определят нормите, валидни за операторите на тяхната територия. В повечето случаи те съвпадат със стойностите, които комисията определя. България е от изключенията - у нас въпросните норми са между 45 и 100 пъти по-строги от препоръчваните от ICNIRP. Министерството на здравеопазването пък е органът, натоварен с контрола на това дали операторите ги спазват. И този контрол е двустепенен – първо още на ниво проект за базова станция и последващ след построяването й, когато се извършват измервания на реалните излъчвания.

Базова станция може да бъде въведена в експлоатация само ако всичко е в норма. Разбира се, най-добре би било, ако и в България имаше система за постоянен мониторинг на електромагнитните излъчвания, която да следи не само излъчванията на мобилните мрежи, а също така и на други източници – електропреносна мрежа, граждански и военни радио-съоръжения и др., каквато има например в съседна Румъния или Гърция. Това със сигурност би внесло голяма доза спокойствие сред населението.

И така, това са петте мита за 5G, които може би няма да е зле бързо да забравим. Поне докато в България не започне да действа такава мрежа, за да можем да ги проверим наистина.