Блиц интервю: Валери Шварц

Валери Шварц е роден през 1970 г. и още не е умрял. В края на миналия и началото на този век е работил в звукозаписна фирма и като музикален редактор и водещ в Дарик радио. През 2005 г. започва работа в отдела „Връзки с обществеността“ на Теленор, където се труди с пот на челото и до днес и се надява някой ден да успее да обясни на майка си какво точно работи. Ако не беше така отчайващо разхвърлян и туткав, щеше да има добре поддържан блог, но вместо това предпочита да дращи и плещи на парче в Twitter. Учил е за счетоводител, но още като студент е обещал на професорите си, че никога няма да практикува тази почтена професия, и ревностно спазва това свое обещание. Освен това е най-щастливият баща на света с двамата си сина. Грамотен, неосъждан и обвързан.

 

 

Какъв беше първият ви мобилен телефон?

Ох, трябва да е било някъде през 1998 – 1999 и не беше GSM, а NMТ, т.е. мобифон, и май беше Nokia 540. Тежеше около половин тон и нямаше начин да го нося в джоба на джинсите, без разни жени да се разпищят, като ме срещнат по улиците и накрая да ме арестуват за непристойно поведение. Така че го носех с клип на колана. Помня, че имаше обхват на невероятни места извън града. След това смених още няколко мобифона (Nokia и Benefon), преди да премина на GSM. Първият ми GSM беше някакъв Motorola Timeport, мисля че колегата Ники Кънчев ми го пробута, но много скоро го смених с класическия и легендарен Nokia 3310. Последваха дълги години с Nokia – поне 7 – 8 модела, но мога смело да кажа, че в различни моменти и за различни периоди от време съм ползвал практически всички по-познати марки. После се появи iPhone…

Помните ли колко плащахте за мобилни услуги в началото?

Не помня точно, но работата беше общо взето „лев за минута“. По-големият проблем беше, че много хора не искаха да ти звънят на мобилния, защото за тях беше още по-скъпо, и стигахме до нелепата ситуация само да ми „клипват“, за да им се обаждам аз. Или да търся стационарен телефон, от който да върна обаждането. А помните ли, че имаше период, в който самата SIM-карта струваше малко състояние? Тогава имаше само един оператор и той правеше общо взето каквото си иска… Дивашки времена.

Имате ли любим модел телефон?

Нямам любим модел - не изпитвам никакви сантименти нито към марки, нито към апарати. Това са вещи от първа необходимост и спрат ли да ми вършат работа, моментално биват заменени с нови и толкоз. Но от десетина години не ползвам друго освен iPhone за основен телефон, така че този ми е „предпочитаният модел“. Понякога взимам за тест и други марки и модели, но винаги е само за малко. Истината е, че без колебание бих сменил марката, ако ми попадне нещо по-добро от iPhone. Даже бих казал, че много искам най-сетне да се появи нещо различно от Android и iOS, но ако може по-обмислено и по-изпипано от Windows Phone.

Бихте ли останали седмица без телефон?

Защо????? Доброволно никога не бих си причинил такова нещо. Поне 45% от работата си върша през телефона, а може би и повече. Там са и всички мои забавления, включително книги, филми, музика, новини – вече на практика не чета книги на хартия, нямам кабелна телевизия, не ползвам конзоли за видеоигри, нямам фиксиран телефон нито в офиса, нито вкъщи… Така че, без телефон за една седмица… Не знам. Със сигурност няма да умра, но ще бъда доста изолиран, неефективен и буквално ще се побъркам от скука.

Кой ретро телефон трябва да получи нова версия?

Хм… Никой? Смятам, че има голяма разлика между история и носталгия. Има много модели със заслужено място в историята на мобилните комуникации, но не смятам, че са нужни нови техни версии. Дизайнът на мобилните устройства измина много дълъг път от Motorola StarTAC, (много функционален, но и кошмарно грозен) до днешните бижута на Apple, Huawei или Samsung например. И за това си има съвсем обективни причини. Не мога да се сетя за дори една причина за възраждане на някой архивен модел, освен носталгията на малка група потребители, но ОК – нека има такива, да ги наречем „нишови“ версии. Лично аз не се сещам за нито един модел, който да искам да видя отново със същия дизайн, дори да е натъпкан с последните постижения на техниката.

Три мобилни приложения, без които не можете?

Twitter, електронна поща и мобилен браузър. Защо Twitter? Това е моята социалка. Все още с опция за хронологичен ред на постовете във фийда ми и нещо много важно: с ограничение на броя знаци в един пост. Това ми спестява време, като отсява хората, които за нищо не света не биха могли да ти кажат каквото и да е било в по-малко от 240 знака. Facebook ползвам само по професионални причини, обикновено следвайки някакъв линк. И изобщо не ме търсете там - влизам за малко и със сигурност няма да видя поста ви.

Кога попаднахте на Mobile Bulgaria за първи път?

Трябва да е било някъде през 2005 или 2006 г. Там някъде, по времето, когато започвах в GLOBUL, сега Telenor. Тогава имаше малко технологични сайтове, та вие ни бяхте приоритет. И още сте, по съвсем разбираеми причини. Изобщо, Mobile Bulgaria завинаги ще бъде интегрална част от историята не само на медиите, но и на целия телекомуникационен бранш в България. Не мисля, че има колега в технологичния сектор, който да смята работата си за свършена на 100%, ако новината му не е била отразена от Mobile Bulgaria. И дори това да звучи на някого като куц опит за комплимент, за мен е преди всичко очевиден факт, който всеки трябва да признае, независимо дали харесва сайта или не.

Какво ще ни пожелаете по случай 15-ия ни рожден ден?

Преди всичко ви пожелавам да сте здрави. Освен това ви пожелавам да продължавате да бъдете професионалисти. Имаме нужда от сайтове, които няма просто да копи-пейстнат новината, а ще я прекарат през своята призма и ще добавят нещо от себе си. Пожелавам ви също по-често да се променяте – доста години минаха, преди да видим сайта в днешния му вид, несравнимо по-съвременен и адекватен на времето и на света наоколо. Не се притеснявайте – break it to make it.

Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.