Oculus и обещанията за виртуални светове

Годината е 2016. Мястото - Барселона. Краят на февруари е, което може да означава само едно - световен мобилен конгрес. Samsung току-що представиха Samsung Galaxy S7 и Galaxy S7 edge и беше време за аксесоарите, част от екосистемата, която компанията изграждаше. Намирах се в голяма зала, пълна с хора. Под седалката на всеки имаше очила за виртуална реалност Gear VR - тези, които бяха представени през ноември 2015 година и работеха с актуалните флагмани на Samsung.

Част от събитието се провеждаше именно във виртуалната среда - в даден момент от събитието трябваше да сложим очилата. Първият път беше, когато обявиха новите модели Galaxy. Във виртуалното виждахме как се носят около нас, завъртат се и можехме да ги разгледаме отблизо. Свалихме очилата и събитието продължи. Вторият път, в който се наложи всички присъстващи да сложат очилата си, беше именно преди частта за аксесоарите. Samsung ни беше приготвила обновена версия на Gear VR и новата камера Gear 360, която записва 360-градусово видео за създаване на VR (виртуална среда) продукции.

Всички се подчинихме и сложихме очилата. Гледахме 360-градусово видео на хора, които си подават топка в кръг, като бяхме част от този кръг. Интересно. Свалихме очилата и в този момент на сцената, разположена в центъра на залата, беше Марк Зукърбърг. Трудно ми е да опиша реакцията, но в един момент десетки хора захвърлиха лаптопи и раници и се затичаха към сцената, за да заснемат един от най-влиятелните хора в интернет. Тук припомням, че това се случва преди три години, преди Cambridge Analytica, преди големите скандали с президентските избори в САЩ и редица други глупости, които произлязоха от Facebook.

 

От сцената Зукърбърг говореше за еволюцията на начина ни на комуникация, за запазването на спомените и вярата, че в близкото бъдеще всичко това ще се случва във виртуалното пространство. Само преди две години Facebook беше придобила компанията на Палмър Лъкей - човека, който възроди идеята за очила за виртуално реалност чрез успешния си проект в Kickstarter - Oculus Rift, събрал 2.5 млн. долара финансиране. Сделката беше на стойност 2 млрд. долара, а голяма част от феновете не просто бяха недоволни от това развитие, но дори отправиха смъртни заплахи към Лъкей и семействата на служителите на Oculus VR. Тези, които бяха подкрепили чистата идея в Kickstarter, се чувстваха измамени.

Още тогава Зукърбърг заяви, че придобивката е важна за компанията и че смята виртуалното пространство за следващото “голямо нещо”. Всъщност тогава всички смятахме така и това беше годината на VR. Обещанията за виртуални светове звучаха реални и все по-близки до нас. Тогава в интервю Лъкей обясни, че благодарение на сделката Oculus VR ще има достатъчно средства, за да развива продуктите си, а не да разчита на остатъчни парчета от мобилната индустрия.

Само година след онзи момент в Барселона, Лъкей беше уволнен от Facebook, но компанията продължи да развива очилата Oculus. Дори през миналата година именно виртуалната реалност беше сред фокусите на F8, конференцията на Facebook за разработчици, а през тази представи два нови модела.

В края на събитието на Samsung в онази приятна февруарска вечер през 2016 година с колегите обсъждахме най-вече появата на Зукърбърг. Това беше огромната изненада. На следващия ден технологичният свят обсъждаше именно това и една снимка, която сякаш обрисуваше бъдещето, което ни очаква. Зукърбърг беше преминал покрай нас, докато ние бяхме във виртуалното, запленени от нереални изображения. Беше го направил със самодоволна усмивка и има защо.

На снимката Зукърбър изглежда като програма, която отговаря за реда в Матрицата, докато умовете на хората са завладени от виртуалния свят. Самият той сподели снимката, което ме кара да забравя за каквото и да е съмнение в желанието му да бъде именно такъв. Може би някой ден Facebook ще бъде виртуална социална мрежа, напомняща OASIS от “Играч първи, приготви се” на Ърнест Клайн. Свят, в който ще живеем, ще работим, ще обичаме, но най-вече ще използваме за бягство. Днес тази реалност изглежда много далеч, но когато Facebook закупи Oculus VR спекулациите започнаха и в един момент достигаха до фантастични нива.

Истината е, че Лъкей възроди идеята за очила за виртуална реалност, която сякаш беше ритуално убита с неуспешните опити през 80-те и в началото на 90-те години. Технологията не беше стигнала нужното ниво, за да се развие достатъчно добър модел. Една от най-големите пречки, включително и пред първите модели на Oculus Rift, беше латентността - времето, необходимо на системата (случващото се на екрана) да реагира на действията на играча. Ако латентността е прекалено голяма, това е гарантирано главоболие за човека с очилата. За добрия продукт са необходими още екрани с висока резолюция и широко зрително поле, необходим софтуер и достатъчно хардуер, който да може да следи движенията на главата и дори цялото тяло, разполагайки го в средата.

Oculus Rift обаче показа, че хардуерът и софтуерът са готови за този продукт. Лъкей проправи пътя и убеди по-големите компании, че хората имат интерес към тези устройства. В един момент не само Samsung, но Lenovo, LG и други производители на мобилни устройства създадоха очила, задвижвани от телефон. През 2014 година Sony показа прототип на очилата за виртуална реалност за PlayStation 4, а HTC в партньорство с Valve обявиха работата си по Vive. И двата модела получиха пазарните си премиери през 2016 година, а PlayStation VR бързо се превърна в един от най-продаваните модели очила за виртуална реалност.

Vive пък разчита на интересна система за следене на движенията на носещия ги, което направи модела крайно впечатляващ. През последните три години моделите постоянно се развиват, като някои от тях вече съдържат целия нужен хардуер за самостоятелна работа и нямат нужда от външно устройство за следене на движението, нито от компютър или смартфон за осигуряване на съдържание.

Днес обаче все още не сме на това ниво на интеграция на тези устройства в ежедневието ни, за което вероятно сме си мечтали. Сигурен съм, че много от вас имат устройства за VR, които в огромна част от времето седят в някой шкаф или прилежно окупират някой ъгъл, за да се съживят само когато има нещо наистина ново или някоя по-впечатляваща игра. Това не е обещанието за виртуални светове и нов тип комуникация.

Една от основните причини за това е високата цена на по-интересните устройства, която им пречи да станат по-масови. Това и необходимостта от сериозен допълнителен хардуер в някои ситуации. Друга е липсата на интересно съдържание за тези джаджи. Днес най-големият фокус пада върху игрите, но не вярвам, че точно това съдържание ще изстреля очилата за виртуална реалност до изцяло нови нива и до по-масов статус. Много потребители дори свързват VR очилата директно с игрите, което кара производителите да се фокусират основно в игри, което пък привлича повече геймъри към екосистемата. А тази технология е нещо много повече от просто платформа за нов тип геймърско изживяване.

Затова вярвам, че седем години, след като темата за виртуалната реалност се надигна, тези джаджи все още остават нишови продукти, от които продължаваме да очакваме много, но вече не се вълнуваме дали ще го получим. Или не толкова, колкото преди.

Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.

  • След половин час игра човек се чувства дезореантиран, става му лошо. Това фокусиране на очите и непрекъснатата компенсация на вестибуларния апарат на разликите във виртуалното и реалното пространство си казват думата и едва ли скоро ще се преодолее. Иначе има някои интересни игри като тая със светулките на Google, YouTube 360 видеа, vurtualrealр0rn, стреляне в кръг ако имаш контролер, но бързо омръзва.
    tzincbg