Светът след манията Bitcoin

“Знаеш ли с какво се занимава Иван в момента?”, въпросът беше зададен, докато се разхождахме по „Витошка” с един приятел. Тогава ключовият булевард в София все още беше белязан от огромна яма заради строежа на втората линия на метрото. Отговорът ми беше отрицателен, не го бях виждал от много време. “Копае някакви онлайн монети”, продължи събеседникът ми и след това се замисли, направи пауза и добави “биткойн, да, така се наричат”. Толкова много въпроси, на които той не можеше да ми отговори, но си спомням, че каза, че компютърът работи и след време в програмата се появява един биткойн и след това може да го изтъргува за пари. Този разговор се състоя преди осем или девет години, когато, честно казано, нямах много идея какво точно е биткойн и съвсем естествено от днешна гледна точка съжалявам. Историите за Иван (разбира се, не се казва така) продължаваха и на по-късен етап - той си купи апартаменти, имаше добро количество спестени пари и т.н. Ех, защо не се поинтересувах още тогава!

Вярвам, че много хора имат подобни истории. В края на миналата година биткойн, криптовалутата, която в един момент вярвахме, че ще промени света, стана на 10 години и извървя дълъг и криволичещ път. Днес манията по криптовалутите е в затишие и може би никога няма да се възроди до нивата отпреди години, но може би не това е най-важното. Може би сега, 10 години по-късно, не самите биткойни са най-ценното, а технологията зад тях - блокчейн.

 

Да си припомним

Сигурен съм, че вече сте чували много за биткойн, вероятно дори сте “копали” за тази криптовалута или сте били на ръба да го направите. В края на 2017 година тази мания достигна връх, когато цената на един биткойн гонеше 20 000 долара. Вълната от изненада и недоумение беше толкова голяма, че дори таксиметровият шофьор, който ме возеше в една студена декемврийска вечер, ми разказваше за мистичната електронна валута и как негов приятел изтъргувал стотици бройки от нея. Направил го в специална зона на летището в Москва, откъдето си тръгнал с куфари, пълни с пари...

Една себеуважаваща се ретроспекция не може да мине без малко история. Ще се опитам да бъда максимално кратък.

Подобно на кралицата на Великобритания, така и биткойн има два рождени дни. Единият от тях е 31 октомври 2008 година, когато някой (или група от хора) с псевдонима Сатоши Накамото изпраща мейл, съдържащ линк към академичен доклад за P2P валута. Писмото е насочено към криптографските среди, но не получава търсеното внимание. Най-малкото това не е първата подобна идея, която идва с големи обещания, но работи само на хартия.

Нужни са още два месеца. На 8 януари 2009 година е обявен първият софтуер, който е ясно доказателство, че този път има нещо различно. Той е общодостъпен и хората започват да го използват. Четири дни по-късно Накамото изпраща 10 биткойна на Хал Фини, криптограф, който няколко години по-рано работи по подобна идея. Това е началото и вторият рожден ден на най-популярната криптовалута.

Световната слава и огромните суми, с които е позната, идват на по-късен етап. В тези ранни моменти от дебюта ѝ, биткойн се използва от най-запалените технологични любители и криптографи, а цената на един биткойн е буквално стотинки. Най-често се разменят като награди във форуми, помощ в интернет и т.н. Стойността е почти колкото едно харесване във Facebook. Две години по-късно е извършена и първата реална покупка с валутата. Това се случва на 22 май 2010 година, когато две пици са купени срещу 10 000 биткойна. Преди девет години това се равнява на 30 долара, но през април тази година това са около 54 млн. долара.

В края на същата година Накамото изчезва - точно така, както се е и появил. Проектът е предаден в ръцете на един от ранните защитници и помощници за разпространението на валутата (Гавин Андрес), а човекът (или хората) зад криптовалутата остават мистерия и до днес.

Два месеца по-късно цената на биткойн скача до един долар, а в средата на 2011 година достига почти 30. Причината е материал в Gawker за все още съществуващия тогава пазар “на черно” Silk Road, част от Dark Web, в който потребителите плащат именно с биткойн, за да запазят самоличността си. Това е и първото доказателство как се влияе цената на биткойн според това, което се случва в света и в медиите. Тя продължава да е непостоянна и расте след финансовата криза през 2013 година в Кипър, за да се срине след затварянето на една от най-големите борси за биткойн Mt. Gox година по-късно. В края на 2017 година цената на един биткойн е 20 000 долара - точно тогава, когато и таксиметровият шофьор до мен ми разказваше историята за неговия приятел и пътуването му в Русия. Причините за огромния скок остават неясни, но както ни показват годините, вероятно са комбинация от спекулации, популярност и някои промени в регулациите.

От този момент цената тръгва надолу, но продължава да държи високи нива. Започват да се появяват притеснения, че трансакциите стават прекалено бавно, а мечтата за обмен на валута без такси остава в миналото - ако потребителят не иска да чака, ще трябва да заплати над 20 долара. Криптовалутата се превръща в популярна възможност за инвестиция, а в потребителите започват да се зараждат съмнения. През годините се появяват и алтернативи на биткойн, които адресират именно изникналите проблеми, но нито една от тях не достига постиженията на валутата на Накамото.

Нужда от алтернатива

Високата цена на биткойн е само повърхността. По-интересните неща са крият навътре - както като технология, така и като подбуда. Защо началото е именно през 2008 година? Защото тогава финансовата криза нанася тежък удар на света, а алтернатива липсва. Именно това е тази хитроумна валута, която успява там, където много други се провалят, а целта ѝ е пределно ясна - да се бори с тромава система, която не търпи промени от десетилетия, дори и повече. Система, която се контролира от световните банки, а потребителят е безсилен пред нея и единственото, което може да направи, е да се съгласи. През 2008 година става пределно ясно и колко нестабилна може да бъде установената система. Към това трябва да добавим и цената на всяка една трансакция, всеки един обмен на валута.

Именно в този момент хората търсят не само алтернатива, но такава, която е ясен знак на протест срещу нормите, банките и правителствата. Биткойн е отворена за всички, информацията е достъпна, измамите в началото изглеждат невъзможни, а правилата са ясно установени, включително начинът и скоростта, с която се “добива” валутата. Според протокола ѝ могат да съществуват точно 21 млн. биткойни, от които към момента са “изкопани” над 17 млн. Колкото по-малко остават, толкова добиването им става по-трудно. Никой не може да моделира тази система и никой не може да направи добиването им по-бързо. Всичко е вкарано в граници.

Това е и една от причините за успеха на биткойн, но има и друга, която е не по-малко важна - технологията.

Борсите

Независимо каква е съдбата на биткойн, това, което прави тази криптовалута толкова интересна, е т.нар. тефтерче. Всеки има достъп до него и информация за извършените трансакции - не е нужно нито правителство, нито органи на реда, които да подсигуряват и защитават обмена на валута между потребителите. Системата е направена така, че дори самоличността на хората от двете страни да остане скрита. Големият удар по тази идея бяха споменатият по-горе пазар Silk Road и фалитът на борсата Mt.Gox, които ясно показаха, че сигурността в един елемент не означава, че няма друго място, където да се постигне пробив.

Докато на едното място криптовалутата се използваше за нелегална търговия, другото сложи край на мечтите на много хора (според непотвърдена информация над 60% от всички трансакции са минавали през тази борса), които загубиха биткойни на стойност стотици хиляди, а дори и милиони - без защита, без възможност да си ги върнат. В сенчестите места в света на биткойн започнаха да се прокрадват притеснения за хакерски атаки, проблеми с правителството, липса на защита и т.н.

Борсите обаче бяха необходими, защото направиха сложната криптовалута много по-лесна за използване. Въпреки че блокчейн има сериозна защита, тези борси се оказаха по-лесна плячка или някои от тях бяха просто жертва на създателите си. Както се случи с Mt. Gox - собственикът ѝ е източвал незабелязано биткойни от нея. Банките също не са защитени, но е в техен интерес да направят всичко възможно и да инвестират максимално много, за да са сигурни, да привличат потребители, от които да печелят.

Тефтерчето

Самият биткойн се създава в резултат на все по-сложни изчисления, а всяка следваща “виртуална монета” е по-сложна за добиване, което се гарантира и от ограничената ѝ наличност. В началото добивът можеше да се осъществява едва с няколко компютъра, които просто работят самостоятелно в една стая. С покачването на трудността, компютрите трябваше да стават все повече и по-мощни, а сметката за ток да набъбне до стряскащи нива. Именно заради това в един момент инвестицията стана прекалено голяма за включването на нови играчи… поне до момента, в който цената не скочи главоломно.

Когато обаче е добит един биткойн, той вече може да бъде разменен - както при нормална покупко-продажба или трансакция. Тук идва и гениалното тефтерче, което прави целия процес сигурен, а върху идеята за което днес работят много бизнеси - блокчейн.

Как работи стандартният трансфер и къде е разликата? Да приемем, че съм изключително заможен човек и искам да преведа пари на близък приятел за рождения му ден. Ако съм наистина сериозно богат, имам личен финансист, на когото мога да се обадя и да заявя да прехвърли на моя добър приятел 40 000 лева. Той ще се обърне към банката ми, за да извърши превода, а моят приятел ще може да отиде до съответния клон и да изтегли парите. До последната стъпка всичко се случва, без да има физическо прехвърляне на средства, но и двете страни имат нужда от трета страна, която да е посредник - не само за прехвърлянето на парите, но по-важно - да верифицира, че аз имам пари и не лъжа моя добър приятел. Банката е тази трета страна, която застава между нас и контролира случващото се. Блокчейн е системата, която елиминира банката и необходимостта от допълнителна защита.

За да работи, са необходими достатъчно участници във веригата, поне трима. Причината е, че когато говорим за електронна валута, а не за нещо физическо, като например автомобил, може да има съмнения дали не съм разпратил тази валута на още няколко души или просто да съм ѝ направил копие. Тук на преден план излиза “тефтерчето”. Да приемем, че участниците не са трима, а са 100. Ако само един от тях има контрол върху него, това автоматично означава злоупотреба. Затова всеки има достъп до него, има копие за всеки един от участниците. Всяка една трансакция е вписвана във всяко едно копие на тефтерчето. Ако се опитам да направя неправомерна промяна или измама, моето тефтерче няма да се синхронизира с останалите. На определено време всички направени трансакции се криптират с уникален ключ и вече не могат да бъдат променяни. Те се нареждат в линията след предишния заключен списък.

Какво крие бъдещето?

Биткойн направи много хора ужасно богати, а за други е удобно оръжие за анонимна търговия. Най-голямото постижение на тази криптовалута е самото ѝ съществуване и успех - тя доказа, че толкова закостенял сектор като финансовата индустрия може да бъде раздвижен и развит. Неуспехът ѝ е, че никога не успя да се превърне във валута, с която търгуваме на ежедневна база. Не успя да измести банките, като по-скоро остана нишов бизнес за инвестиции и за хората, които протестират срещу системата. До известна степен сложността ѝ, но най-вече бавната работа с нея означаваше, че не можем просто да отидем до магазина и да напазаруваме срещу биткойни, защото за трансакцията може да се необходими дни. Според информация на Wired Visa обработва около 3600 трансакции всяка секунда.

В същото време не трябва да забравяме и енергията, която е необходима за “копаенето”, и вредните емисии, които се отделят. През октомври 2018 година Washington Post излезе с материал, базиран на проучване от Natural Climate Change, че вредните емисии, отделяни от добив на биткойн, се равняват на тези от цяла една средно голяма страна. Към това трябва да добавим и липсата на стабилност на курса и уверението, че когато си купим нещо за 1000 долара, след две седмици няма да се окаже, че сме платили 100 000 за него.

Тези проблеми изглеждат почти невъзможни за решаване. Различни алтернативи на биткойн се опитват да се справят с тези недостатъци, но към момента няма ясно решение.

Сатоши Накамото ни показа, че има алтернатива, която работи и въпреки че бъдещето може да не принадлежи на биткойн, то принадлежи на една идея. И една гениална технология.

Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.