WikiLeaks и откраднатите тайни, които трябваше да научим (Част 1)

Светът е едно ужасно място. Не, не напълно, защото както знаем от личен опит, но и от огромен набор от Холивудски филми, съществуват неща като любов, приятелство и взаимна подкрепа. Когато обаче говорим за войни и в много случаи за политика, светът наистина може да бъде ужасно място, често скрито зад информационна бариера.

“Където невежеството е блаженство, там е глупаво да бъдеш умен”, пише Томас Грей в средата на 18 век, а преди точно 20 години леко променена версия на цитата се използва в един от култовите филми на нашето време - “Матрицата”. Какво е общото? Идеята, че понякога прекалено много информация и знание могат да бъдат пагубни за човека и да го направят нещастен. Това означава ли, че трябва да живеем в пълна изолация? Не, в никакъв случай - особено днес, когато имаме достъп до цялото колективно знание на човечеството, а дори и до това, което е предвидено да бъде скрито от нас.

 


Макар “изтичането” на конфиденциална информация да не е изобретение на нашето хилядолетие, именно благодарение на технологиите то се превърна в негова отличителна черта - от дребните неща като следващия модел на Samsung, Huawei и Apple, през сценарии на филми, тайни на известни личности, та чак до секретни документи на ЦРУ и дори ужасяващи кадри на насилие. Днес милиони страници и стотици часове видео могат да бъдат запазени в малка флаш памет, но въпреки това да имат силата да променят света.

През 2006 година в интернет се появява WikiLeaks и въпреки че ще трябва да изчака няколко години за големия си пробив, хората зад сайта вярват, че обществеността трябва да знае какво се случва отвъд видимото, задкулисното.

Кратка история

В основата на WikiLeaks е австралийският гражданин Джулиан Асанж. Когато преди 13 години страницата е основана (близо три години след старта на Mobile Bulgaria), мисията е “да се създаде подобие на Wikipedia, което не може да бъде цензурирано, и съдържа непроследими течове на документи и анализи”. Въпреки близкото име, двата сайта нямат нищо общо. Ако Wikipedia даде възможност на колективното човешко знание да бъде подредено и събрано на едно място и всеки да може да го обогатява, WikiLeaks осигури сигурна среда за секретни файлове, достъпни за всеки посетител.

Само две години по-късно в WikiLeaks има над 1.2 млн. документа, включително материали, свързани с издевателствата на кенийската полиция и отношението към затворниците в Гуантанамо (меко казано нечовешко и без притеснение за потъпкване дори на най-основни човешки права). По това време сайтът вече е популярен, но все още е по-скоро непознат на масовата публика. Това се променя през април 2010 година, когато публикува видеото “Косвен убиец”.

На него ясно се вижда как през 2007 година екипажът на американски военен хеликоптер атакува 10 иракчани и убива 7 от тях, включително двама репортери на “Ройтерс”. Войниците сметнали фотографското им оборудване за оръжия. Това е картина, която се запечатва в съзнанието на всеки, видял кадрите, а WikiLeaks и Джулиан Асанж избухват в медийното пространство.

Следва нов голям удар - в сайта са качени стотици хиляди документи от войните в Ирак и Афганистан, а отразяването им е в партньорство с The New York Times, The Guardian и Der Spiegel. Огромният “теч” на секретна информация идва от Челси Манинг (тогава Брадли Манинг, транссексуална жена), редник в американската армия, която успява да я изнесе от военна база в Багдад.

Малко по-късно през 2010 година Манинг е предадена на властите, след като действията ѝ са издадени от хакера Ейдриън Ламо, а през 2013 година е осъдена на 35 години затвор, но излиза на свобода след четири, тъй като е помилвана от Барак Обама. От последните дни (на 8 март) стана ясно, че Манинг вероятно отново ще влезе в затвора за до 18 месеца, след като отказа да свидетелства по делото срещу Джулиан Асанж.

Отзвукът от разкритията е мигновен. Правителството на САЩ реагира остро, а заедно с него и някои частни компании. През 2010 година WikiLeaks е изключен от облачната услуга на Amazon, както губи достъпа си до PayPal, Mastercard и Visa, включително и губи домейна си WikiLeaks.org. Асанж и хората зад сайта правят така, че той да бъде много лесно репликиран и информацията да продължи да съществува и да бъде достъпна в интернет.

Ако през 2006 година сайтът се появява като нещо интересно в необятния интернет, през 2010 година вече е определен като “заплаха” от правителството на САЩ.

Вижте и втора част на статията тук

 

Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.