WikiLeaks и откраднатите тайни, които трябваше да научим (Част 2)
Втора част на статията ни за възхода на WikiLeaks, а част 1 можете да прочетете тук.
Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.
Противоречията
Това не са единствените разкрития на WIkiLeaks, но са сред най-ключовите. В средата на 2010 година на сайта излизат над 90 000 класифицирани документа за войната в Афганистан - най-големият подобен теч от войната във Виетнам насам. До края на годината излизат още 400 000 документа за нападението над Ирак, включително и точно колко са жертвите. През годините в WikiLeaks се появяват все повече писма и документи, свързани с правителства, компании и военни действия.
През 2016 година, седмици преди президентската кампания в САЩ, излизат над 2000 мейла от хакната поща на ръководителя на кампанията на Хилъри Клинтън. Събитие, което най-вероятно имаше своя отзвук в победата на Доналд Тръмп, но и се превърна в знак за манипулирането на изборите от страна на Русия.
В същото време Асанж, човекът зад WikiLeaks, живее в посолството на Еквадор в Лондон от 2012 година насам, за да избегне екстрадиция в Швеция, където до 2017 година имаше заведени дела срещу него за изнасилване. Днес действията на WikiLeaks са едновременно разглеждани като положителни, защото обществото има право да знае за скритите действия на правителства и организации, но в същото време поставя въпроса как се отнасяме с тази информация, дали тя няма да навреди повече, отколкото може да бъде полезна.
От това произлиза и големият проблем на подобни течове - положителната страна е пределно ясна - получаваме достъп до информация, която иначе би била скрита за нас. Негативната страна е много по-сложна. Кражбата на данни често нарушава закона, навлиза в личното пространство на хората, и то невинаги с добронамерена цел.
Информацията рядко е неутрална, а изборът точно какво да бъде пуснато я превръща в силно оръжие за манипулиране на общественото мнение. Тук трябва да добавим и често липсата на контекст - причината за случващото се, за какво е използвано и каква е била крайната цел. Дори пускане на милиони писма никога не може да обрисува пълната история.
Информационен потоп
Дори споменаването на малка част от файловете, качени в WikiLeaks, е достатъчно, за да си обрисуваме картината не като “течове”, а като информационен потоп. Днес 1 TB данни може да бъде в джоба ни… 2 TB могат да бъдат в джоба ни. Това са над 100 млн. страници или 1000 часа видео. Ако знанието и информацията са сила, това може да направи някой Супермен, а в неподходящите ръце - суперзлодей като Думсдей.
В същото време технологията отвори много врати към тази информация и благодарение на нея се появи и WikiLeaks - по света има много мейли, сървъри и чатове, които могат да бъдат хакнати. Всичко това се излива в интернет и за нас остава да разчитаме на преценката на хората, които ги отразяват. На тяхната внимателна проверка, търсене на източници и най-вече - безпристрастност. Когато търсиш сензацията и искаш да доведеш максимално трафик към сайта си, дали винаги можем да вярваме на всичко, което се публикува?
В същото време не всичко е политика. Ако се върнем само няколко години назад, когато Sony беше жертва на хакерска атака и ежедневно се появяваха новини и анализи, които до голяма степен можеха да се оприличат на клюкарстване? Или информация за осигурителните номера на служители, която не би била полезна на никой друг, освен на недоброжелатели?
Именно това е светът, в който живеем днес. Свят, в който WikiLeaks се роди и набра сила именно защото много неща са скрити, но и защото напредъкът на технологиите го позволи. WikiLeaks е нужен и важен за истината, но големият проблем е, че истината невинаги е безпристрастна, а е нюансирана. Залети от потопа, трябва да търсим своя информационен остров с фар, от който да можем да погледнем над фактите и да открием смисъла. Ключовото тук е кой точно гради тухлите над основата, поставена от милиони страници открадната информация. Защото може би следващата вълна ще бъде още по-голяма.
Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.
"Всички подстъпи – входове и изходи на града, са блокирани от полиция. Пътуващите към града са проверявани и ако нямат настоящ или постоянен адрес на територията на Габрово, биват отклонявани по обходни маршрути."
И е абсолютно без значение името на държавата, всеки с възможности би го правил. Ако се вярва на Омир, подобен пропуск в системата е позволил на Парис да отмъкне Елена. А след това Одисей да обърне мача в Троя. Нищо ново под слънцето.
И това тук не е форум за политика, отивай да за заботваш и тролиш някъде другаде.
А в Русия, страната, на чиито интереси служеше чрез руската пропагандна машина за лъжи Russia Today , нямаше да се стигне до съд. Без съд и присъда "руски Асандж" отдавна би умрял в адски мъки. По лично нареждане на идола ти.
[b]"Хора, кралят е гол, не му вярвайте!"[media][b]"WikiLeaks и откраднатите тайни, които трябваше да научим"[b]P.S.[b]Mobile BulgariaСледя развитието на събитията около Джулиан Асандж горещо и съпричастно още от самото начало. Не изпускам нито един факт.
Обвиненията на шведската прокуратура срещу Джулиан Асандж са просто нелепи до абсурд - бил чукал две проститутки (в различно време, не са правили "тройка") без презерватив. Бил си платил, всичко точно по тарифата, (това проститутките не оспорват), но в единия случай чукал със скъсан презерватив, а във втория презерватива му бил изпаднал (мек член). Джулиан Асандж твърди, че проститутките лъжат (подучени от ЦРУ), че не е луд да ги чука без презерватив (макар че проститутките били елитни, все пак риск от СПИН винаги има). Но тъй като при секса е нямало свидетели, които да кажат имало ли е или нямало презерватив, шведската прокуратура решава, че по-тежи думата на проститутките, отколкото на "предателя" и "руски шпионин" Джулиан Асандж. Тъй като делото в Швеция е само повод и щеше да бъде екстрадиран в САЩ където го чака смъртна присъда, Джулиан Асандж се шмугна и се скри в посолството на Еквадор в Лондон. Късмет, че тогава президент на Еквадор беше антиамерикански президент. Обаче сега президент на Еквадор стана едно проамериканско мекере, което вгорчи и без това безрадостния живот на Асандж в посолството. Спряха му интернета и новините от външния свят, спряха му лекарствата, които му компенсираха липсата на слънчева светлина, изгониха му любимото котенце, към което той беше много привързан. Еквадорският президент сега обмисля под какъв предлог да предаде Джулиан Асандж на САЩ. Имаше световна кампания-петиция (която естествено в България беше потулена) срещу предаването на Джулиан Асандж на САЩ и за сега предаването временно е стопирано, но да видим до кога. Джулиан Асандж е залинял, бледен, морално смачкан и може в скоро време да умре. Те така се получава, когато сляпо вярваш на Западното правосъдие. За разлика от Джулиан Асандж , Едуард Сноудън си живее весело и щастливо, получил е вид на жителство, ГРУ измъкна гаджето му Линдси от САЩ и му я доведе, да си живеят заедно в Русия, абе "пей сърце"