YouTube: котки, Бийбър, алгоритми и силата на видеото (Част 2)

YouTube: котки, Бийбър, алгоритми и силата на видеото (Част 2)

Тази публикация е част от кампанията "Mobile Bulgaria на 15 години", с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria.

Успешна сделка

На 9 октомври 2006 година Google придобива YouTube за 1.65 млрд. долара в най-голямата си сделка към момента. Стартиращата компания развива бясна скорост в рамките на една година, а съвсем явно видеото е форматът, който ще доминира следващите години. Не можем да не се запитаме защо създателите на YouTube толкова бързо продават компанията си. Вярвам, че има няколко причини за това.

От една страна, са надигащите се проблеми около авторските права. Да създадеш сайта и да дадеш възможност хората да качват съдържание е едно, но да модерираш това съдържание и да си осигуриш сделки с медийните компании, е съвсем друго. В същото време е необходим достатъчно мощен алгоритъм, който да отсява съдържанието, което нарушава правата. Нещо, което по-късно Google ще нарече Content ID.

 

От друга, трупането на цялото съдържание изисква огромна инвестиция в сървъри и всичко около тях. Освен това след сделката Хърли и Чен ще запазят ръководните си позиции и ще могат да продължат да са част от развитието на творението си. В същото време очевидно Google има затруднения със своята услуга, която е далеч от популярността на YouTube.

В средата на 2008 година YouTube вече владее над 37% от онлайн видео пространството, като класиралият се на второ място има 4%. Проблемът е, че разходите за поддръжка са големи (според някои източници около 740 млн. на година), а приходите са в пъти по-ниски (240 млн.). Съвсем логично още в началото на следващата година YouTube започва да показва реклами, сред които промотирани видеа, pre-roll (рекламите преди видеото) и седем формата за началната страница.

През октомври 2010 година Хърли освобождава позицията на изпълнителен директор, за да приеме ролята на съветник. Една година по-късно идва голям редизайн, който да направи сайта по-лесен за потребителите, но и да ги задържа повече време на него. В началото на 2012 година от YouTube обявяват, че над 4 млрд. видеа се стриймват всеки ден в платформата.

Алгоритмите

Днес всеки от нас знае точно колко популярен сайт е YouTube - дори да не разчитаме на статистиката, спомената до този момент. За да може сайтът да функционира така, както им се иска на Google, но и да е интересен за потребителите и създателите на съдържание, алгоритмите излизат на преден план. Най-съществените от тях са Content ID и Google Brain, като всеки отговаря за различно нещо, но са неразделна част от платформата днес.

Безспорно Content ID е изключителен важен за YouTube, но в същото време е и силно демонизиран. С основателна причина, въпреки че той е просто инструмент. Най-общо Content ID автоматично сканира всеки един качен в платформата клип за аудио или видео съдържание от базата му, което може да нарушава авторските права. В края на миналата година той можеше да прави сравнение с над 50 млн. защитени от авторски права референции и е отговорен за заплащане на над 2 млрд. долара от страна на YouTube към носители на авторски права.

Когато Content ID регистрира аудиовизуален отпечатък, използван във видео на потребител, изпраща съобщение към носителя на правата и към потребителя, който е използвал съдържанието неправомерно. Най-често цялото монетизиране от този клип се отнема и се насочва към носителя на правата за него. Алгоритъмът не е перфектен и може да допусне грешка, но след това двете страни могат да влязат в спор и да търсят правата си. Освен пренасочване на монетизацията (приходите от реклами), потребителят, нарушил авторските права, получава предупреждение (до три) и може да се принуди да свали клипа. Content ID е кучето на YouTube, което следи за реда.

Поне за мен Google Brain е по-интересният алгоритъм, подобен на тези, които ще открием във Facebook, Spotify и всяка друга мрежа, която иска да задържи вниманието ни като предложи съдържание за нашите интереси.

“Мозъкът”, който ни познава

През последния месец съм силно запален по Apex Legends и въпреки не особено успешните ми опити като играч (само две победи), с интерес гледам клипове, свързани с тази игра. Сега, когато отворя YouTube, знам, че ще видя още нещо интересно, свързано с нея - нещо, което иначе не бих и потърсил (например забавни отигравания и нелепи ситуации). Това е хубаво за мен като зрител, но и за YouTube, защото така мога да прекарам часове в платформата, подмятан от едно интересно за мен видео към друго и отново - без дори да съм подозирал да ги потърся. Не на последно място - това е отлична новина за рекламите и за приходите на YouTube, но и на много от създателите на съдържание. Ако отново мога да дам пример от ежедневието ми, именно покрай тази игра станах абонат на Ninja, един от най-популярните стриймъри на игри, който ми беше известен, но не намирах полза да се абонирам. Зад всичко това е алгоритъмът Google Brain.

“Знаехме, че хората идват в YouTube само тогава, когато имат точна идея какво търсят”, обяснява Джим МакФадън от YouTube в интервю за The Verge.

Google Brain е интегриран в YouTube още от 2015 година. Интересното при него е, че се използва техника за “обучение без надзор” - алгоритмите му могат да открият връзка, която софтуерните инженери никога не биха успели.

“Ако гледам видео с комедиант, YouTube ще ми даде препоръки, които напълно покриват това, което съм гледал - ето още едно видео, което е същото като това. Brain предлага други комедианти, които са близки, но в същото време различни. Открива модели, които не са толкова ясни”, обяснява МакФадън. Също така Brain работи бързо и с лекота може да определи зараждащите се тенденции. Така днес над 70% от времето, което хората прекарват в YouTube, е резултат от алгоритмите.

Това е интересен феномен, защото алгоритмите, създадени да задържат вниманието ни, всъщност ни вкарват в тунел, в който често можем да изпуснем отклоненията, потънали в блаженото задоволство на познатото.

От другата страна

В края на 2012 година Gangnam Style на PSY надхвърли 1 млрд. гледания. Днес има 3.3 млрд. и е едва на шесто място по този показател. Лидерът е Despacito с цели 6.02 млрд. гледания. Подобен тип мания може да издигне творец и да го превърне в звезда буквално в рамките на няколко месеца.

От излизането на Gangnam Style се промениха много неща в YouTube, включително и пускането на платена версия без реклами, даваща достъп до специални програми, създадени с най-ключовите за платформата създатели на съдържание (2014 година), пускане на музикална услуга (2015 година) и добавяне на стрийминг на телевизия (2017 година). Всичко това, базирано на посетителите, които идват заради създателите на съдържание. Както вече казах, този модел създаде много звезди на музикалната сцена, но и превърна създателите на съдържание в такива.

Само за пример - през 2018 година каналът за ревюта на играчки на 7-годишния Райън му е заработил 22 млн. долара. Аз честно казано имам нужда да прочета това изречение отново, но то е ясен знак точно каква е силата на YouTube. След него е Джейк Пол (21.5 млн.), а на трето място с 20 млн. долара е каналът Dude Perfect. Лидерът по абонати в YouTube PewDiePie е на девето място с 15.5 млн. долара. Той има почти 88 млн. абонати.

Много от милионерите на YouTube са геймъри, много дават съвети, правят видео есета или просто забавни клипове. Ключовото е, че YouTube има нужда от тях, за да получи посетителите, а те имат нужда от YouTube, защото това е най-добрата платформа днес за създателите на съдържание.

Това обаче не е всичко. Миналата година в интервю за The Guardian Мат Лийс, популярен YouTube-ър, казва: “Най-забавната работа, която можеш да си представиш, се превърна в нещо изключително мрачно”. Причината е т.нар. бърнаут от постоянното напрежение, че трябва да пускаш ежедневно ново видео, то трябва да е различно и интересно, за да държи не само публиката, но и да бъде напред в алгоритмите на YouTube. “Не е достатъчно просто да създаваш нещо. Публиката изисква постоянство. Без него, просто изчезваш от радара”, добавя той. Често работи по 20 часа на ден.

Днес Ninja е най-популярният стриймър на игри. “Знаете ли какъв е големият проблем на тази професия спрямо останалите? Не бях активен в рамките на 48 часа и загубих 40 000 абонати в Twitch”, обяснява той.

Всичко това носи много негативни примери, като глупостта на Логан Пол, който пусна видео от Япония с тялото на починал човек, антисемитските изказвания на PewDiePie, дори и до ужасяващ инцидент, при който 38-годишната Насим Агдам влезе в централата на YouTube в Калифорния и откри огън по служителите, ранявайки трима и накрая отнемайки собствения си живот. Преди атаката тя качва видео, в което обяснява, че алгоритмите на YouTube подминават видеата ѝ и не получава заслужените гледания.

Това е YouTube днес. Огромна платформа за видео, музика и общност, обединена около идеи, образи и алгоритми. От затруднение в една зимна вечер преди 14 години до днес - когато в YouTube можем да намерим всичко.

Част 1 е тук.

Тази публикация е част от кампанията "Mobile Bulgaria на 15 години", с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Кампанията ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.