BlackBerry: възход и падение (Част 2)

Втора част на темата за възхода и падението на BlackBerry. Виж част 1 тук.

Другите смартфони

Така настъпва заветната 2007 година, в която Apple представя своята версия за смартфон, за която вече ви разказахме в детайли (Част 1, Част 2). Въпреки че големите производители привидно не очакват голямо сътресение, следващите години ще са разочароващи за тях. Google също поема по правилния от днешна гледна точка път и така двете компании доказват, че смартфоните не са само за бизнес и могат да изглеждат по различен начин и да се използват за много повече неща. Моделите на Apple и Google са не само за комуникация, но също така за игри, интернет, видео, снимки - всичко това в джоба ни. Много по-лесно можем да ги определим като джобни компютри, отколкото моделите BlackBerry.


Големият проблем е, че тези нови смартфони не са интересни само за потребителите, но започват да привличат вниманието дори на бизнеса, макар в началото опитите да са плахи. Там RIM все още има сигурна публика, а части от нея започват да носят по два телефона - модерен смартфон и сигурен смартфон като някой модел на BlackBerry.

През 2008 година на пазара излиза BlackBerry Storm, който е първият модел на RIM със сензорен екран, но той не успява да направи желания фурор. Това е и моментът, в който в RIM започват да се притесняват сериозно.

Опити за промяна
“Няма място за старите кучета” е едно от най-логичните описания на ситуацията. Причината, отново, не е защото просто идва нещо ново, а защото те не са склонни или достатъчно бързи в нагаждането към новата вълна от устройства и новата пазарна посока. Джим Балзили и Майк Лазаридис отстъпват мястото си на Торстен Хайнс, новия изпълнителен директор на RIM.

Това е момент, в който компанията губи своя пазарен дял, но все още има поле за действие и доверието на бизнеса. Хайнс обаче не е достатъчно радикален в действията си. Да, RIM се ребрандира в по-популярното BlackBerry, а операционната система BlackBerry 10 е създадена с мисъл за сензорната среда и за директна битка с конкурентите, но тя не е на нивото им. Най-големият проблем е това, което определи и края на Windows Mobile - липсата на приложения и поддръжка от разработчици от трети страни. Така се завърта порочния кръг - потребителите не вземат тези телефони, тъй като с тях нямат достъп до нужните им приложения. А телефоните нямат този софтуер, защото няма достатъчно потребители, които да ги използват.

Междувременно BlackBerry пуска и таблет, който е провал, а смартфоните на Apple и тези с операционната система на Google стават все по-сигурни и добри за бизнеса. Пазарният дял на BlackBerry се стопява относително плавно, но сигурно. В края на 2013 година той е по-малко от 3%, а три години по-късно е практически несъществуващ на фона на конкуренцията.

В края на 2013 година Хайнс е заменен от Джон Чен. Неговата цел е съвсем ясна - да се бори да спаси компанията, независимо от това, което трябва да направи, и независимо от преструктурирането, което трябва да извърши. Истината е, че до известна степен успява. В стратегията му влизат партньорства с други производители и фокус върху това, което дълги години е отличавало BlackBerry - бизнес услугите и софтуера. След някои по-достъпни модели, през 2015 година на пазара излиза BlackBerry Priv, оборудван с физическа клавиатура, която се разкрива чрез слайд механизъм, но по-важното, е че ползва операционна система Android, комбинирана с допълнително защитения софтуер на BlackBerry.

В края на 2016 година става ясно, че компанията е сключила дългосрочно партньорство с китайския производител TCL, който да произвежда телефоните със знаковия бранд, докато бившата RIM се съсредоточава върху корпоративния софтуер. Нещо, което продължава и до днес.

В търсене на вина
Истината е, че няма как да не се впечатлим от упорството на BlackBerry и това, че открива начини да се задържи в технологичния свят, а не просто да изчезне, претопена в някоя по-мощна корпорация. Нещо, което се случи с Nokia и Palm.

Както казах и по-рано, една от големите причини за залеза на BlackBerry е навлизането на новите конкуренти и прекалено бавната реакция към промените, които носят те. Дори в първия си опит да се ориентира спрямо новата идея за смартфон, компанията пуска далеч от добре обмислен и разработен модел - Storm, който получава негативни ревюта и коментари.

В същото време компанията изцяло разчиташе на своите бизнес клиенти, които да я поддържат, и дълго време пренебрегваше масовия потребител. Грешка, която Google и Apple не допуснаха. Именно тук, в своята увереност и може би прекалено голямо самочувствие, BlackBerry изпусна пазара. Фокусирана върху това, което вече има, забрави, че трябва да се разширява и развива - както като продукти, така и технологично. Именно затова започнах и с въпроса от интервюто - той съвсем ясно обрисува проблема, няколко години преди да стане фатален. В същото време компанията разчиташе прекалено много (и доста лъжовно) на това, че потребителите, които вече е спечелила, ще очакват търпеливо следващата иновация и следващата стъпка от развитието й. Прекалено наивно. Наивно е да вярваш, че можеш да правиш грешки, да изпускаш тенденции и това да остане безнаказано. Дори ориентирането към софтуера дойде късно, като дълго време BBM беше ексклузивно за собственици на устройства BlackBerry, докато други чат услуги набираха скорост.

Историята на BlackBerry е интересна, тъй като ни показва колко сериозни могат да бъдат грешките и колко бурна е динамиката в технологичния свят.

Тази публикация е част от кампанията 15х15, с която отбелязваме 15-ия рожден ден на Mobile Bulgaria. Инициативата ще продължи 15 седмици, като всяка седмица подаряваме телефон. Включи се тук.